Чу се един отчетлив, барабанящ звук на разпадане. Веднага след това ивицата дрюд от мен до ръба просто се срути. Тя хлътна надолу като лист хартия, в чийто център е била поставена тежест и следващото нещо, което осъзнах бе, че тя продължава да се огъва и да пропада, докато най-после се сгромоляса във водата. В спомените ми всичко това се случва без звук, но е логично падането на такова голямо парче дрюд — двадесет или тридесет квадратни метра, които цопват във водата — да е произвело силен звук. Не съм сигурен поради каква причина тази част от случката живее в спомените ми като беззвучно събитие.
Преди още да го осъзная, аз бях на крака и за кратко време сърцето ми блъскаше като с чук, докато моята дотТек успее да регулира изблика на адреналин. Тя пропускаше от него достатъчно количество, за да усили реакциите ми, но не толкова, че да изпитам паника. Скалата сега изглеждаше така, сякаш някакъв гигант бе отхапал полукръгло парче от нея. Бях на две крачки от ръба.
Под себе си видях многобройни фрагменти пресован дрюд, които се люшкаха и носеха по покритата с пяна вода. Отначало не видях Ари, но той се появи, изскачайки на повърхността като тапа. Оглеждаше се около себе си с онова контролирано учудване, характерно за индивид с дотТек. След това отметна глава назад и погледна нагоре към мен.
— Паднах — извика той, звучеше развеселено. — Хей, скалата направо се срути.
Започна да се набира върху най-близкия сал от люшкащ се дрюд, но малката платформа се наклони под теглото му, изправи се вертикално във водата и го хвърли обратно в морето. Той отново се изсмя — един накъсан, бълбукащ звук. Със следващото усилие се отблъсна навън от водата и легна по корем върху сала от дрюд, като краката му останаха във водата.
Изпитах огромно чувство за сила. Имам предвид думата в смисъла, в който я употребяват древните философи, скъпи камъко — не като действаща и противодействаща, а като взаимодействаща сила, опияняващото нещо, върху което се е градяло старото човешко общество. Аз бях тук горе, Ари беше там долу. Аз бях по-добър от него, по-силен, по-могъщ. Скъпи камъко, много ми е трудно да ти обясня какво чувствах.
Той продължаваше да се смее. Видях, че под него червено-виолетовата вода потъмня и се изду като някакво физическо проявление на моята сила. Морският дракон се надигаше.
Пастта му разби водната повърхност близо до краката на Ари. Чух звука от връхлитането — белият звук от разбиващи се вълни. Рибата-червей изпълни въздуха, лъщяща и сива, след което се гмурна. Ари-шенд-роба-ле-патилта-гунарзон беше подхвърлен нагоре и метнат встрани. Той не издаде нито звук. Помня много ясно, че не извика. Аз наблюдавах как рибата-червей отново изчезна под водата и тялото на Ари цопна като камъче в разбуненото море.
Той потъна и отново изскочи, като работеше усилено с ръце, за да се задържи на повърхността. Всичко се случи толкова бързо, че за миг си помислих, че червеят само го е ударил. Но след това неговото борещо се тяло загуби равновесие и главата му потъна под вълните. Това извади на повърхността долната част на тялото му и във въздуха се мярнаха за миг два еднакви чукани. Двата му крака бяха отхапани през средата на бедрената кост.
Това, което направих в този момент е навярно най-интересно от всичко останало. Казвам това, камъко, понеже емоциите, които го съпътстваха, бяха съвсем същите като емоциите, които изпитвах, когато дръпнах корена и хвърлих Ари-шенд-роба-ле-патилта-гунарзон във водата. Искам да кажа, че и двете действия бяха еднакво произволни — нито едно от тях не беше подбудено от мен самия. Аз не си бях помислил: „Сега ще направя едно лошо нещо“, след което — „а сега едно добро“. Те просто се случиха. Най-добрият начин, по който мога да го формулирам, е следният: събитията сведоха моите възможни начини на действие до една-единствена възможна постъпка. Най-напред, събитията бяха свели съжителстващите в мен етични възможности за добро и лошо до лошо. Сега същият процес на морално наблюдение от страна на Вселената сведе тези възможности до добро.
Аз скочих право върху най-големия сал от отчупен дрюд. Това беше труден скок и едва успях да запазя равновесие. Водата беше намокрила движещия се сал от мъртва растителна материя и го беше направила кашкав и хлъзгав. Оттам аз скочих върху една по-малка платформа и се отпуснах на колене.