Ари се беше преобърнал на триста и шейсет градуса във водата, главата му отново беше най-отгоре, а ръцете му работеха неистово, за да го задържат на повърхността.
От лявата ми страна тъмната сянка на рибата-червей описваше кръг под водата и се връщаше да довърши яденето си.
— Насам — извиках аз. Тези две срички бяха всичко, което казах.
С очи, приковани в моите, той се опита да преплува с бруст разстоянието до мен. Но отново загуби равновесие и потъна с главата напред и надолу. Нащърбените му чуканчета се появиха над вълните, преметнаха се и отново изчезнаха. Главата му дойде отгоре.
Аз легнах върху мократа платформа от дрюд и се протегнах, като едвам успях да докопам косата му. Тя беше дълга и хлъзгава, но аз успях да заплета пръсти в нея. След това с несръчно, но все по-нарастващо усилие, затеглих Ари към мен.
Главата на рибата-червей разцепи водната повърхност. Навсякъде около нас имаше слой от влажен дрюд-прах, който покриваше водата като мазен филм. Главата на звяра мина през него, подобно на юмрук през фин плат. Тя се размина за малко с Ари, первайки косо един от отхапаните му крака. Този удар запокити момчето надолу във водата и почти ме отнесе от неустойчивия ми сал. Огромният звяр изви във въздуха и падна назад, обливайки ни с огромни вълни. Ари се приближи, а пръстите ми още бяха заплетени в косата му.
Той доплува само с ръце до края на сала от дрюд и сега очите му бяха пълни с екзистенциална (не хормонална, благодарение на дотТек) паника. Ако звярът дойдеше за трети път, почти сигурно бе, че щеше да го изяде. А след това вероятно и мен.
Опитах се да се пресегна надолу и да го хвана под мишниците, но едната ми длан се бе оплела в косата му и не искаше да се освободи. Чувствах се спокоен. С всичка сила дръпнах ръка надолу и изскубнах шепа от косата на Ари. ДотТек не беше достатъчно бърза, за да предотврати първоначалния изблик на болка и той силно изскимтя. Но сега аз го хванах, сграбчих го под мишниците и го затеглих навън. Успях да го измъкна и се изправих, като държах половината му тяло точно пред себе си. И още докато правех това, отстъпих назад, полуобърнат и скочих.
Този скок ни спаси. Рибата-червей отново нападна, разцепвайки сала, на който бяхме само преди миг, а търсещата й уста беше огромна и носеща гибел. Аз се приземих върху по-големия сал и се хлъзнах, но не изпуснах тялото на Ари, което беше учудващо леко. Той изглеждаше много блед. ДотТек беше запечатала раните на краката му, но беше изгубил голямо количество кръв преди това. Паднах на коляно, понеже салът се изкоруби и заподскача сред неспокойните вълни, предизвикани от цопването на морския дракон.
— Хвани се за врата ми — извиках на Ари.
Очите му бяха затворени и аз не бях сигурен дали все още е в съзнание. Но когато го метнах като раница на гърба си, ръцете му се сключиха около врата ми. Засилих се по късата платформа, като се препъвах, понеже краката ми се хлъзгаха в произволни посоки и направих възможно най-добрия скок.
Успях да се хвана за корени дрюд, които стърчаха от откъртения участък над мен, като тялото ми от кръста надолу опасно се извъртя и аз едва не ги изтървах. Но съумях да се обърна в обратна посока и вкопчвайки се с всички сили, започнах да се изтеглям нагоре. Когато приплъзнах корема си върху твърда почва, аз изтласках през раменете си тялото на Ари и също се изкачих.
После легнах за малко и изчаках дотТек да ми върне силата. Погледнах небето. Чувствах се много спокоен.
До мен Ари беше изпаднал в безсъзнание.
Това беше първият и единствен момент на избор в цялата случка. Тогава, съвсем отчетливо си помислих, че мога да хвърля тялото му обратно във водата. Морският дракон щеше да го погълне и никой никога нямаше да узнае. Или, мислех си аз, можех да го отнеса обратно в лагера и той щеше да възстанови здравето си. Можех да направя и двете неща, като и в двата случая нямаше да действам нито по принуда, нито под нечие напътствие. Но като че ли фактът, че бях вложил толкова много усилия в неговото спасяване ме убеди да го нарамя на гръб и да го нося по целия път край брега до лагера. Изглеждаше някак разточително да постъпя другояче. Но докато кретах под изгубилия съзнание товар, аз остро съзнавах силата на избора, която притежавах през онези няколко минути край морето.
Това беше, което ме поквари, скъпи камъко. Този инцидент ме промени завинаги. Бях задействал смъртта на друго човешко същество и когато нещата бяха наполовина станали, аз го бях спасил. След всичко това, по-детайлното изследване на първата половина от събитието за мен беше вече нещо неизбежно. Когато си легнах онази нощ, аз знаех с абсолютна сигурност, че щях да убия пак.