Но други ме видяха и когато се приземих, аз бях арестуван. „Полицията“ ме взе и ме отведе в звездата-затвор.
Агифо-3-Акка
1-ви ден
Скъпи камъко,
След като Клабиер падна от кулата на Ну Хирш, аз започнах да пътувам от система на система, всичко дванадесет системи. Това беше времепоглъщащо усилие да направя невъзможно за каквато и да е „полиция“ от Ну Хирш да ме проследи. Чувствах се като аматьор. В старите варварски времена някои хора притежавали особени умения да избягат от проследяването. Но тези умения са изгубени много отдавна. Защо някой в нашата модерна утопия ще иска да избегне проследяване? Защо някой ще поръчва проследяване в т’Т? Аналогично, а също и за мое щастие, уменията на преследвачите навярно също бяха западнали като нямаше кого да преследват. Без съмнение аз трябваше да се уча на всичко сам, докато бягах.
След около месец и нещо пътуване най-накрая пристигнах на Ну Фалоу. Странно беше онова време, камъко, един чудесен месец, в който аз се носех между звездите, обвит в пяна, в онова подобно на транс състояние. Отново се върнах в детството си. Ти вече знаеш за моето детство, но моментът беше удобен да се върна пак в спомените си — някакво предчувствие навярно, понеже предстоеше приключването на моята мисия. Както и онова, което ме очакваше накрая.
Какво? Не, не се опитвам да бъда тайнствен.
Да, липсва ми някой, с когото да разговарям. Тук няма с кой да си говориш.
— Продължавам да пътувам — казах аз на посрещачите (хора) в орбитала на Ну Фалоу. — Няма да слизам с асансьора.
Те се усмихнаха. Защо пък да не се усмихнат?
Реши ли вече дали ще изпълниш своята част от сделката?, попита моето ИИ. Естествено сега аз знаех, че това изобщо не беше ИИ, но по навик продължавах да го наричам така, а и не знаех как другояче да го наричам. Или предпочиташ да идеш направо в затвора? Нали не си забравил, че откакто си навън, ти уби два пъти.
Това предизвика алергично парене в очите ми. Борех се да сдържа сълзите си, но те потекоха така или иначе. Трябваше да се обърна към стената, за да не ме видят посрещачите.
— Ти самият каза, — заговорих аз наум, — че е почти сигурно, че Клабиер не е мъртва.
Не мисля, че използвах фразата „почти сигурно“.
— Ти ме измъчваш.
Ти сам се измъчваш.
Не казах нищо. След малко ИИ-то подхвана реч, толкова надута и тромава, че сякаш я беше написало предварително и сега му беше трудно да я прочете на глас.
Наблизо има една система на име Колар. Тя е на около тридесет светлинни години от Ну Фалоу, но се намира твърде близо до Гьола, така че скоростта на пътуване там е ниска. Може да ти трябват месеци и даже повече, за да стигнеш до нея. Зависи от степента на влошаване на твоето свръхсветлинно пътуване, когато се приближиш.
То спря да говори.
— И това — казах аз високо, — е светът, който искаш да убия?
Почувствах как ИИ-то отговори утвърдително на въпроса ми, без да изрича думи.
Твоят инфочип в черупката от насекомо ще ти помогне.
— Скъпият стар нарцисианец — казах аз със саркастичен и безжалостен тон. — Как му беше името?
Таг-маттео.
— Скъпият стар мъртвец. Изключително любопитен съм да видя какво е сложил в инфочипа. Изключително любопитен, нали разбираш, да разбера какво има там вътре и защо е искал да го замаскира в черупка от насекомо.
Разбирам, каза бавно ИИ-то, че сега се чувстваш нещастен, понеже мисията приближава. Мога ли да те посъветвам да гледаш отвъд нейното приключване? След това ще бъдеш свободен завинаги и богат, и…
— Не очаквам от теб да разбереш убийството — срязах го аз. — Който или каквото и да си.
За известно време между нас настъпи тишина.
Ще въведеш в твоята Жип-кутия, обади се ИИ-то, следните координати. То ми даде някакви координати.
— Това Агифо-3-акка ли е?
Корабът му е прекосил Гьола в най-тесния участък. Когато стигнеш до мястото, той вече ще те чака там. За него са минали по-малко от две седмици.