Мисля че всъщност аз се опитвах да си запълня времето, за да не се изправя лице в лице с това, за което бях дошъл. Мисля, скъпи камъко, че също така аз очаквах някакво подбутване от страна на ИИ-то. Но то мълчеше от дни, необичайно дълъг период от време.
Отново потърсих Агифо-3-акка и го намерих да седи в центъра на една висока и широка стая, изцяло погълнат от правенето на звездна карта. Огромна пъстра холограма на местното пространство изпълваше стаята. Това беше една отживелица, този старинен метод за изобразяване или картографиране на Космоса. Аз се намирах на някакъв балкон и гледах надолу към него.
— Този кораб — казах му аз, — е като музей.
Той не отговори, затова аз слязох долу в стаята и тръгнах през призрачните звезди и образувания от газ към мястото, където седеше той.
— Такова звездно картографиране съм виждал само в музеите — казах аз шеговито и седнах до него на дивана.
Агиф държеше в ръката си показалка, с която нагласяше разположението на голямото мъгляво изображение, като го плъзгаше, въртеше го под различни ъгли и го наместваше, за да покаже една или друга констелация.
— Хоби? — полюбопитствах аз.
— Пособие — отговори той.
Едва сега аз наистина се вгледах в изображението, без да обръщам внимание на абсурдно старомодния начин, по който беше направено. Местен Космос? Не познавах района достатъчно добре.
— Това т’Т пространство ли е? — попитах аз. — Някакъв участък? Какво точно гледаш?
— Просеката — отвърна веднага той. — Гравитационната просека.
— Естествено — казах аз. Погледнах отново, чувствайки се глупаво, че не бях забелязал явлението сред множеството холозвезди, но дори при внимателно вглеждане то оставаше скрито.
— Къде е тя?
Той направи движение със свободната си ръка.
— Не я виждам. Защо не накараш машината за изображения да открои Просеката в някакъв ярък цвят, така че да се вижда?
— Днес — отвърна Агифо-3-акка, — ме интересува представянето в реални цветове. Просеката няма цвят, тя изяжда цвета и затова е почти невидима за човешкото око. Но можеш да я усетиш по начина, по който нейната гравитация влияе върху звездния фон. Гледай! Ако завъртя картата около оста й, някои звезди започват да скачат от позиция на позиция — гравитацията на Просеката отклонява рязко тяхната светлина от едната страна на картата към другата.
Но аз вече бях отегчен. Манията на Агифо-3-акка към Просеката беше толкова старомодна. От това, което беше споменавал преди, аз знаех, че той има свои собствени странни теории за нея. Но човечеството беше преминало през периода на съчиняване на безкрайни странни теории за Просеката и тя пак отказваше да издаде своите тайни. Накрая ние осъзнахме, че най-вероятно тя нямаше „тайни“ за издаване.
— Вероятно — казах аз, за да го подразня, — тя е естествено образувание.
Агифо-3-акка поклати глава.
— Не е възможно.
— В Галактиката има много необикновени гравитационни феномени — изтъкнах аз. — Черни дупки с всякакви размери, някои не по-големи от юмрука ми, а други — свръхгиганти, заобиколени от свръхплътни частици.
— Тя не е черна дупка. Ти не разбираш Просеката — отговори той, опъвайки силно устни, за да открие зъбите си в онова негово странно изражение, което изглеждаше агресивно или пък беше просто усмивка. — Ти май не разбираш много от гравитация?
При тези думи аз се наежих.
— Може да не съм специалист, но имам много години т’Т образование — изправих се гордо, посрещайки хладнокръвно обидата.
Той потупа с ръка въздуха пред себе си: седни, седни. Останах прав точно толкова, колкото беше необходимо, за да покажа, че не правех каквото кажеше той, след което седнах.