— Гравитационната просека — каза той — не прилича на другите неща в Галактиката. Гравитацията притегля нещата към себе си от всички страни, така че гравитационните феномени винаги наподобяват сфера, спирала или конус. Но този… обект е една стена, дълга хиляда светлинни години, едно линейно образувание. Стотици светлинни години дълбоко, хиляда светлинни години дълго, но широко само няколко километра. От Купа до Гьола (той показваше с показалката си) тя е прекъсната в средата за някакви си тридесет светлинни години и физиката на това пространство, тази дупка в Просеката е… луда.
Не бях сигурен дали Агифо-3-акка, чието владеене на глисѐ не беше перфектно, искаше да използва точно тази техническа медицинска дума, така че поисках да уточня.
— Луда? — повторих аз. — В средата?
Той, изглежда, ме разбра погрешно.
— Да, и нито в единия от двата края. Това има нещо общо с физиката на слабата ядрена сила, понеже феноменът постепенно изчезва в Купа и Гьола — дифузни облаци от прах, висока концентрация на газ, обичайната материя, нарушаваща високоскоростното пространство… — гласът му постепенно заглъхна. — Но защо е прекъсната в средата, прекършена като кост? Никой не знае. Как се е образувала — и това не знаем. Но някои отговори изглеждат по-вероятни от други.
— Доста си се задълбал в това — забелязах аз. — Нали?
Той плъзна устни над стиснатите си зъби и лъщящи, черни венци.
— Интересуват ме много аспекти на световете на т’Т — отвърна ми. — Но тази Просека ме интересува най-много.
— Много повече, отколкото интересува мен — отбелязах аз, — или който и да е друг от т’Т. Просеката е просто това, което е.
— Да — започна да говори той и изведнъж млъкна, слагайки пръст на устните си.
— Хората от т’Т — продължи Агиф, сякаш аз не бях повече един от тях, — те са себелюбиви в удивителна степен. Живеят сред чудеса и въпреки това се интересуват само от своите собствени мисли и творения, от навиците си и сексуалните си предпочитания. — Той се приведе към мен. — Сега ще се опитам да те впечатля. Защото въпреки че не си повече от т’Т, понеже си свободен от дяволските им машинки, въпреки това ти продължаваш да споделяш тяхното безразличие към чудото на Галактиката.
— Благодаря ти — казах аз, опитвайки се да звуча иронично и дистанцирано, но вместо това прозвучах смутено.
— Нека се опитам да те впечатля — повтори той. — Тази Гравитационна просека, освен че е уникална във Вселената, най-вероятно е напълно лишено от маса явление.
— Лишено от маса?
Той кимна бавно.
Аз казах:
— Да, но гравитацията е функция на масата.
Той не сметна за нужно да отговори на това очевидно само по себе си твърдение.
— Не разбирам — казах аз.
Агифо-3-акка помълча малко, преди да отговори.
— Гравитацията е огъване на пространство-времето, свързано най-вече с материята, с масата — обясни той. — С присъствието на маса или с ускорението на маса. Но тази Просека, това явление е просто един процеп в пространство-времето, едно лишено от маса прегъване, един вид скъсано място.
— Май ти си лудият. Как така „без маса“? Не разбирам.
— Тя съществува от много време — каза Агиф. — Почти сигурно е, че е изкуствено, а не естествено творение.
Това сложи край на разговора. Само един луд, обсебен и неуравновесен човек, един шизофреник би казал подобно нещо. Понякога в световете на т’Т се срещат такива болести сред културите, които не допускат дотТек в мозъка. Такива хора бълнуват за извънземни раси и цивилизации. Но скъпи камъко, не-човеци няма. Човечеството е прекосило и пре-прекосило високоскоростното и нискоскоростното пространство, посетило е всеки свят и звезда, навлизало е дори в субсветлинни светове — светове в подпространствата на т’Т. Но никога не е бил открит нито един материален предмет, който да наведе на мисълта за съществуването на нечовеци сега или преди. Нито един фрагмент от ксенокост, нито един изгубен в Космоса призрачен радиосигнал, който да пращи и звучи с неразбираеми думи. На стотици светове съществуват примитивни форми на живот — насекоми и червеи, растения и риби — но не съществува нищо, което мисли и мечтае, представя си и прави изкуство. Здравомислещите хора много отдавна приеха, че човекът е единственото съзнателно същество, живяло някога.