— Кралят е в кабинета си и ви очаква. Ако можете, убедете го да поспи поне няколко часа.
— Ще се опитам — обеща Андер.
Ивънтайн Елеседил вдигна глава в мига, в който влезе принц Андер, и видя поражението, изписано на лицето му. Изправи се, без да каже нито дума, разкърши умореното си тяло, разтърка очи и застана до прозореца, с гръб към сина си, втренчен в непрогледния мрак. Писалището му бе отрупано с разтворени книги, подносът с храна — недокоснат. Свещите унило догаряха и стаята тънеше в синкав здрач. Кралят се извърна за миг към сина си и попита дрезгаво: — Какво? Нищо ли?
Андер безмълвно поклати глава. Лицето на стария крал се сгърчи в болезнена гримаса.
— И тук нищо… Една от книгите обаче споменава за семето на Елкрис и Свещения огън. Само толкова. Виж сам…
И той посочи един от разтворените томове елфска история, том, подобен на десетки други, измъкнати от библиотеката и пръснати в безредие. Тези томове с дебели кожени подвързии и пожълтели от времето страници бяха преживели Големите войни и унищожението на Старата човешка раса. В тях беше старателно документирана хилядолетната история на елфския народ.
Андер се наведе над книгата. Мастилото беше избледняло, а шрифтът — старинен и неясен, но думите все още се разчитаха: „И единствено нему Елкрис ще предаде семето си… И той, Избраникът, ще го отнесе при Свещения огън, за да му вдъхне живот, а после ще го върне в земята, за да се възроди Елкрис и да пребъде, а с нея — и Забраната. Тъй рече Великият Маг на елфите и нека остане написаното слово, за да се помни, когато той си отиде…“ Най-после Андер вдигна глава и баща му мрачно кимна:
— Видя ли? Пак същото. Все това и нито думичка повече… Той се върна до писалището и разсеяно прелисти страниците на древната книга. — Това е първият, най-старият том. Много от разказите в него са чисти легенди или поне така се смята. Тук е историята на Голямата война между добрите и злите сили, тук са имената на древните герои…всичко, включително и създаването на Забраната. Никъде обаче не е споменато Хранилището — местонахождението на Свещения огън изобщо не е посочено. И никакви подробности за магията, родила Елкрис, пазителката на Забраната.
Нищо чудно, помисли си Андер. Прадедите им рядко са разкривали тайнството на магиите си на книга, защото, веднъж описани, те са можели да попаднат в ръцете на враговете им. А това е било все едно да дадеш на врага най-мощното си оръжие.
Кралят се отпусна на стола си, като гледаше замислено книгата, и продължи:
— Уви, малко е това, което знаем със сигурност и на което можем да разчитаме. И въпреки всичко трябва да се опитаме да открием местонахождението на Свещения огън.
Андер поклати със съмнение глава. Положението изглеждаше безнадеждно. Можеха да разчитат единствено на случайността.
— Ех, да беше тук Арион… — въздъхна старият крал.
Този път Андер не се засегна от думите на баща си. Разбираше колко му липсва в този миг силното, спокойно рамо, на което да се опре; здравата десница, която да поеме част от непосилния товар, легнал на плещите му. Затова и не се опита да оспори първенството на брат си, само каза:
— Защо не се опиташ да поспиш, татко? Чака ни дълъг ден. Ще имаш нужда от сили…
— Имаш право, Андер — продума кралят, загледан в гаснещите свещници. — Ще легна да поспя — какво друго ми остава?
Половин час по-късно Андер, който не се съмняваше, че го чакаше безсънна нощ, сложи глава на възглавницата си и потъна в съня като камък.
Събуди се плувнал в пот, стреснат от някакъв кошмар, който дори не можа да си спомни, защото само след миг заспа отново.
Когато се събуди, навън вече беше ослепително утро. Скочи от леглото и закуси набързо. Силите му се бяха върнали, а с тях и надеждата. Хранилището съществуваше и не можеше да няма начин то да бъде открито. Може би умиращата Елкрис се опитваше да ги упъти, може би Избраниците бяха близо до ключа към загадката, без дори да подозират… Все още нищо не беше загубено, само трябваше да побързат.
Реши да потърси Избраниците — по това време те вече работеха някъде из Градината, нали бяха на крак още в ранни зори. Щяха пак да обсъдят всичко и току-виж им хрумнеше нещо, което бе убягвало от вниманието им досега. Или пък самата Елкрис им дадеше някакъв знак…