Изведнъж на пътя на черните рояци се изправи Стий Джанс с огромно копие в ръце, следван от шепа верни бойци. Демонът с вид на ламя се насочи право към него, но червенокосият се оказа по-бърз и като отскочи встрани, заби с един светкавичен удар копието си в зейналата паст на чудовището. Демонът се изправи на задните си крака, като се олюляваше и бълваше кървава пяна. От шията му стърчеше металното острие. Той се втурна към дръзкия си нападател като обезумял, но елфите и волнонасмниците преградиха пътя му. Чудовището се завъртя отчаяно, като се опитваше да изтръгне от тялото си смъртоносното острие, но напразно. Най-после рухна изведнъж, а огромното му тяло премаза десетки демони. Създалата се суматоха даде възможност на елфите да се изтеглят.
Малко след това демоните подновиха атаката, но като че ли бяха поизгубили първоначалния ентусиазъм. Сега, след като видяха каква участ сполетя най-едрия измежду тях, те вече не бяха толкова сигурни в собствената си непобедимост. Елфите, напротив, насърчени от куража на шепата волнонаемници, които се биеха рамо до рамо с тях, удвоиха усилията си и отблъснаха поредния напор на врага.
Андер се възползва от момента и даде сигнал за контраатака. Оказа се, че демоните съвсем не бяха неуязвими, нито твърде безстрашни. Тяхната сила се дължеше изключително на численото им надмощие — но организация и сила на духа те далеч отстъпваха на елфите.
Така с променлив успех продължи битката до вечерта. Елфите губеха позиции и отново си ги възвръщаха, като веднъж успяха да изтикат демоните почти до подножието на хълма. И едните, и другите дадоха стотици жертви, до това, че демоните мряха като мухи, изобщо не се отразяваше на неизброимите им пълчища, докато броят на елфите значително намаляваше.
И изведнъж най-неочаквано демоните преустановиха атаката. Спуснаха се надолу, към подножието на Каролан, без да бързат, но масово, сякаш тъмни потоци се оттичаха по урвите на склоновете. Елфите останаха доста учудени, но бяха прекалено уморени, за да си задават излишни въпроси. Пък и важното беше, че са удържали крепостта още един ден.
Същата нощ, няколко часа след като демоните бяха отстъпили в гората, а Ивънтайн и Андер бяха свикали Висшия съвет, един развълнуван пратеник прекъсна заседанието им, за да съобщи, че е пристигнал отряд планински троли. Всички се втурнаха да ги посрещнат. Въоръжените до зъби троли с тежки ризници изпълваха дворцовия площад и също разглеждаха елфите с неприкрит интерес.
Командирът им, едър трол, препасал двуостър меч, пристъпи напред и застана пред краля:
— Ваше величество, аз съм Амантар, главнокомандващ армия та на тролите — представи се той. Водя хиляда и петстотин бойци.
Ивънтайн само кимна. Все още не можеше да се съвземе от смайването си. Най-малко се бяха надявали, че тролите ще им протегнат ръка. Тези древни жители на Севера бяха с тежък характер и големи особняци. Не обичаха да се месят в чуждите работи.
— Сигурно изобщо не ни очаквахте, кралю — поклати глава Амантар. — Всъщност ние се отнесохме много сериозно към молбата ви и преценихме, че моментът е от изключителна важност. Векове наред сме се срещали като врагове, а сега идваме като съюзници. Това само по себе си е вече нещо, въпреки че отколешната вражда не може да се забрави изведнъж. Решихме да ви подадем ръка в този труден момент и да се опитаме да положим ново начало. Защото демоните са враг, който не бива да се подценява, а заедно ще бъдем силни. Можете да разчитате на нас. — Вперил поглед в краля, той сложи ръка на сърцето си и се отпусна на едно коляно. Бойците му го последваха безмълвно.
В очите на Ивънтайн проблеснаха сълзи и Андер забеляза, че на лицето на баща му за миг се върна надеждата, а с нея и предишната гордост. Амантар се изправи и старият владетел му стисна ръка.
Андер затвори за миг очи и отчаяно се помоли нещата наистина да тръгнат на добро.
Аланон вървеше през Градината на Живота сам, обгърнат от мълчание. Нощта сякаш го наблюдаваше отгоре с хиляди светещи очи. Друидът крачеше, без да бърза, навел глава, и вдъхваше уханието на цъфналите храсти. Лицето му, скрито под качулката, беше белязано от умора, отчаяние и мрачна решимост. Знаеше, че отива на среща със смъртта.