— Уисп! Чакай малко! Искам да те питам нещо!
— Питай! — ухили се добродушното сбръчкано личице.
— Откога си тук, Уисп?
— Отдавна, много отдавна. Уисп служи вярно…
— И теб ли те е направила Маленро — също като клечковците?
— О, не — засмя се Уисп. — Аз съм елф, като вас…
Уил го зяпна изумен:
— Никак не ни приличаш.
— Лейди разхубавила Уисп — гордо обясни дребосъкът. — Той посочи към Еретрия и умилено прошепна: — Тя също много хубава… По-хубава не виждал…
— А какво знаеш за Мораг? — прекъсна го Уил.
— Злата Мораг? — Лицето на Уисп се сбърчи в гримаса. — Лейди и страшната Мораг — сестри. Мораг далеч оттук, на изток. Тя също има клечковци, но няма Уисп.
— А двете сестри излизат ли понякога от Дупката?
— Не. Никога.
— Защо?
— Магията — тук.
Уил поклати глава. Трябваше да го предположи. Силата на двете сестри си имаше граници. Маленро не би ги преследвала вън от Дупката. Стига да успееха да се измъкнат…
— Защо се мразят толкова двете сестри? — продължи да разпитва.
— Заради мъж — с готовност отвърна Уисп. — Красив мъж. И двете много го обичали, а после… — той разпери ръце, — после — край! Свършено било с него. Не могли да разделят и убили. Мораг — убила.
А може би — Маленро, помисли си Уил, но на глас каза само:
— А ти понякога излизаш ли от тази кула, Уисп?
— Уисп служи вярно… — бе многозначителният, гордо произнесен отговор. Уил го прие като „да“.
— А ходил ли си до Зъбеца?
— Да… Там е Хранилището.
Уил чак се задъха. Двамата с Амбърли се спогледаха и той каза, като снижи гласа си до шепот:
— Всички онези тунели, а, Уисп? Направо да ти се замае главата… — Уисп знае пътя — гордо поклати глава дребничкият елф.
— Така ли? Да не би да си виждал и вратата от нечупливо стъкло?
— Стъкло ли?! Ха-ха. Уисп знае. Уисп служи вярно. Отговорът озадачи Уил, но в това време Уисп посочи някъде зад гърба им и възбудено запляска с ръце: — Тя става, виж, виж, тя става! Здравей, хубавице, здравей! Южнякът и момичето се обърнаха и видяха, че Еретрия се пробужда. Тя тръсна глава, отметна черните къдрици и се огледа учудено. Като видя Уил, понечи да каже нещо, но той сложи пръст на устните си и я спря. Тя забеляза Уисп, клекнал до решетката, ухилен до ушите.
— Здравей, хубавице! — помаха й Уисп.
— Здравей — тя му отправи най-ослепителната си усмивка.
— Дошъл съм да поговорим, хубавице. — Уисп сякаш напълно беше забравил за съществуването на Уил и Амбърли.
Еретрия сбърчи нос:
— На какво мирише тук? На тамян ли?
Уил кимна:
— Имам чувството, че затова сме така замаяни, като упоени.
Еретрия се обърна към дребосъка:
— Каква е тази странна миризма, Уисп?
Той сви рамене:
— Приятна миризма. Кара те да се отпуснеш, гони лошите мисли…
— Така значи — промърмори Еретрия и отново се усмихна лъчезарно. — А можеш ли да отвориш тази врата, Уисп?
— Уисп служи вярно, хубавице. Лейди знае.
— Къде е господарката ти сега? Тук, в кулата ли?
— Гони демона. Зъл, силен демон. Троши клечковците… — Уисп потръпна. — Но Лейди ще му види сметката. — Лицето му изведнъж се проясни. — Да ви покажа дървените фигурки, искате ли? В кутията са Старецът и кучето, Хубави като вас, много хубави.
Еретрия пребледня.
— Не, Уисп. Наистина няма нужда. По-добре да поговорим.
— Уисп готов, хубавице. Нека поговорим!
— Уисп — намеси се Уил, — знаеш ли къде държи господарката камъните на елфите?
— В кутията.
— А къде е тази кутия?
Уисп посочи разсеяно някъде надолу по коридора. Искаше да си продължи разговора с Еретрия и нищо друго не го интересуваше.
— Говори ми, хубавице! — помоли, докато я съзерцаваше унесено.
— Ще ми покажеш ли хубавите сини камъни, Уисп! — помоли момичето. — Ако знаеш как ми се иска да ги видя…
Уисп се озърна неспокойно.
— Уисп служи вярно. Лейди знае. Дървените фигурки също хубави. Не искаш ли да ги видиш?
— Не, Уисп, благодаря ти. Стой да си поговорим! Защо си се заврял в тази дупка?
— Тук мой дом. Лейди тук. Уисп й служи.
Някъде горе в кулата звънна звънче и Уисп се надигна припряно.