— Амбърли!
— Изслушай ме, Уил! Когато Елкрис ме избра, мнозина смятаха, че изборът й е странен и неподходящ. Аз самата се чудех защо се е спряла точно на мен. Не смятах, че го заслужавам. Може би единствен дядо не изпитваше никакви съмнения… И беше толкова горд. — Гърлото й се сви и тя продължи: — После разбрах, че действително има разлика между мен и останалите.
Избраници, но… тя не е в това, че съм жена. Още от първия ден Елкрис разговаряше с мен. С мен и с никой друг. Винаги, когато отивах при нея сама, тя ме викаше и започваше да ми говори. Усещах, че знача много за нея, и се гордеех с това… Тя ми откриваше тайни за земята и живите същества на нея, разказваше ми за зараждането на Живота, за хилядолетната история на Четирите земи… все неща, част от които дори не разбирах, но жадно ги поглъщах… Тя ме научи да ценя живота и да се грижа за запазването му… Тя ми предаде цялата си мъдрост, цялото си вълшебство. — Беше нещо изключително. В началото — После, започна да ме хваща страх. Имах чувството, че ще се загубя и ще изчезна — Вече не разбирах къде свършвам аз и къде започва тя — сякаш се бях разтворила в нея, разбираш ли, Уил? Изведнъж ми се стори, че тя се опитва да ме манипулира, че си играе с мен… Трябваше да се махна час по-скоро, ако исках да си остана аз. Така си мислех тогава…
Останалите Избраници забелязаха промяната у мен и като че ли започнаха да подозират нещо. Станаха предпазливи, избягваха ме, наблюдаваха ме отстрани… Чувствах се изолирана и… безкрайно сама. Някак не па мястото си. Беше ужасно. Аз пък от своя страна все повече странях от Елкрис. Мислех си, че тя е виновна за всичко, беше ме яд на нея и в същото време се укорявах за чувствата, които изпитвах, срамувах се от себе си.
Най-после реших, че причината е в мен, че изобщо не отговарям на изискванията и не съм достойна да бъда Избраник. Дори не съумях да оправдая надеждите на Елкрис… Всеки друг на мое място би бил на висота, не и аз… Дори не знам какво бе видяла в мен, но във всеки случай се бе спряла на възможно най-неподходящия човек…
И тогава си тръгнах. Сбогувах се с майка си и с дядо, но не им дадох никакви обяснения. Просто не можех. Дори сега не съм сигурна, че съм успяла… Но мисля, че майка ми разбра… Не и дядо. Разменихме си остри, горчиви думи. И въпреки че се заклех да не забравям призванието на елфите, където и да отида, да бъда близо до земята и да служа на живота, постъпката ми скандализира Арбърлън, а собственото ми семейство се срамуваше от мен.
След това… попаднах в Хейвънстед и всичко беше различно. Посрещнаха ме с открити сърца и не след дълго се почувствах като у дома си.
Но въпреки всичко — в очите й имаше сълзи — сега знам, че не биваше да тръгвам. Уплаших се от отговорността, загърбих задълженията си, разочаровах всички… Заради мен бяха избити останалите Избраници!
— Не е заради теб, престани да се самообвиняваш — кротко я прекъсна Уил. — Прекалено сурова си към себе си!.
— Нима? Аз пък мисля, че досега съм била само страхлива и лекомислена! Крайно време е да погледна истината в очите и да нарека нещата с истинските им имена. Ако бях останала в Арбърлън, може би щях да разбера по-рано за опасността, надвиснала над кралството. Елкрис щеше да ме предупреди навреме и всичко нямаше така да се обърка… Не се опитвай да ме успокояваш, Уил, така ми се пада, но другите не заслужаваха да страдат заради мен… Всички тези жертви лежат на съвестта ми…
— А не ти ли е минавало през ум, Амбърли, че си останала жива тъкмо поради тази случайност? Ако не беше заминала, ти също щеше да бъдеш една от избитите Избраници…
Тя прехапа устни.
— Но аз не бих могла да предположа…
— Никой не би могъл… Никой не знае какво ще се случи, но може би, в края на краищата, става, каквото е писано да стане, не мислиш ли? Не се опитвам да те успокоявам, Амбърли, ще ти кажа само това — всеки друг на твое място би се чувствал така и не би постъпил много по-различно. Най-важното е, че си останала вярна на себе си, затова не съжалявай за нищо. Всеки, който те познава като мен, би ти казал същото. Малко са хората, които притежават твоята сила на духа, въпреки че си само едно малко момиче. Затова престани да се тормозиш и се усмихни!
Тя му се усмихна плахо, през сълзи.