— Зъбеца.
— Да. Ще ни покажеш ли пътя, Уисп? Ще ни заведеш ли там?
Уисп погледна плахо Уил, после очите му доверчиво се спряха на Еретрия. — Да, хубавице. Уисп заведе.
Еретрия взе косматата му ръчичка в своята и многозначително изгледа Уил. Южнякът се усмихна.
Влязоха навътре в гората. Уисп се плъзгаше из мъглата като горско духче и останалите едва успяваха да го следват. Еретрия здраво държеше ръката му, за да не го изгуби. Сега Уил беше най-отзад и подкрепяше Амбърли, която вече едва стъпваше — В един миг тон я взе на ръце като дете и я понесе. Очакваше, че тя ще запротестира — винаги така ревностно беше отстоявала своята независимост, но този път тя просто кротко се сгуши в прегръдката му. Не размениха нито дума, но самото им мълчание бе топло, съучастническо.
В държанието на момичето имаше нещо необичайно, но Уил нямаше време да размишлява върху това. Трябваше да обмисли плана им за действие, е това не беше лесно — толкова непредвидими обстоятелства можеха да изникнат.
А освен всичко друго днес беше петнят ден от престоя им в Дупката и Пърк щеше да прелети с Джиниуин, както беше обещал. Напипа сребърната свирчица в джоба на туниката си — добре, че не беше изпаднала по време на бягството! Защото, ако Пърк не ги вземеше, никога нямаше да успеят да се измъкнат оттук и да стигнат навреме в Арбърлън. Затова пък вероятността Косача да им види сметката бе голяма.
Но дали нямаше да изпуснат Пърк? Вече нямаше никакво време. Освен това Косача рано или късно щеше да ги открие и този път нямаше да позволи да му се изплъзнат… С други думи, трябваше да действат бързо и да разчитат на късмета си. До последния миг абсолютно нищо нямаше да бъде сигурно.
Гората все така ги обгръщаше отвсякъде. Въпреки че отначало Амбърли му се струваше лека като перце, Уил започваше вече да усеща умора и едва успяваше да следва тъничката фигура на Еретрия, която като сърна се промушваше между дърветата.
Запита се какво ли става в Арбърлън — дали елфите все още издържаха на напора на злите сили; дали Аланон беше намерил начин да предпази умиращата Елкрис от разправата на демоните… все въпроси, на които нямаше отговор. Но неизвестността го измъчваше и му се щеше Аланон да намери начин да се свърже с него, въпреки че това едва ли беше възможно…
Гнетеше го ужасяващата мисъл, че дори и да успеят, можеше да се окаже твърде късно…
Тръсна глава. Подобни мисли можеха да го доведат само до лудост.
Най-после се озоваха в подножието на Зъбеца, Гората се разреди и теренът започна да става все по-стръмен. Мъглата се вдигаше и между клоните на дърветата вече можеха да зърнат бледото дъждовно небе, което ги захлупваше като купол.
В подножието на скалистия зъбер се отваряше широка пещера като тъмна раззината паст. Входът й бе обрасъл с тръни и храсти.
— Ето — Хранилището, хубавице. Видя ли, Уисп знае. Вътре много тунели…
— Браво, Уисп! — усмихна се Еретрия и го потупа по рамото, после се обърна към Уил: — И сега, какво?
Уил се надвеси над отвора, но вътре цареше непрогледен мрак.
— Уисп?
Дребосъкът тутакси се скри зад гърба на Еретрия. Уил въздъхна — нямаха време да си играят на криеница.
— Еретрия, питай го за стъклената врата…
Момичето се наведе към Уисп.
— Уисп, не бой се, аз съм тук.
Плаха усмивка озари сбръчканото личице.
— Хайде сега, кажи ми, къде е онази стъклена врата?
Уисп се ухили дяволито.
— Уисп обича гатанки, хубавице. Ще видиш, Уисп хитър, Уисп знае.
Еретрия му се усмихна, но в очите й имаше недоумение.
Уисп хвана ръката й и я затегли към дупката. Уил поклати глава. Дали пък дребосъкът не беше превъртял? Много му се беше събрало в последно време… Но нямаха друг избор, трябваше да го последват…
— Е — обобщи Хийбъл страховете на всички, — пъхаме ли си главата в торбата?
— Нека поне да запалим факли… — предложи Еретрия, но Уисп изведнъж се замята:
— Не, хубавице, не факли, не! Уисп не иска огън! Огънят убива! Огънят уби лейди и ще убие и Уисп!
Той пищеше и се гърчеше, вкопчен в крачола на Еретрия.
— Успокой се, Уисп! — прегърна го тя, — Няма нищо страшно. Имаме нужда от светлина — как иначе ще намерим пътя?
— Светлина ли? О, хубавице, така кажи — светлина. Ей сега, ей сега.