— Казах ли да вървиш да починеш, Гейл? — укорително прозвуча гласът на стария крал. — Хайде, какво чакаш още?
Гейл се поклони мълчаливо, но на лицето му се изписа огромно разочарование. Той се отдалечи, а другите двама се върнаха на поста си. Кралят се обърна към Аланон и рязко попита: — Как та дойде наум за Амбърли?
— Самата Елкрис ми каза за нея — издържа на погледа му друидът.
Кралят наведе глава и за миг лицето му се сгърчи от болка, останало без капка кръв. Но когато пак заговори, гласът му беше гневен и суров.
— Амбърли отхвърли чест, каквато не се оказва на всеки, обърна гръб на народа си и посрами близките си, като избра изгнаничеството за своя съдба. Тя вече няма нищо общо с нас. Не ми говори за нея, друиде.
— Каквото и да е сторила, тя си остава твоя внучка и в жилите й тече кръвта на елфите, а ти говориш като обидено хлапе — поклати глава Аланон.
Старият крал пламна, но не каза нито дума. Друидът продължи:
— Чуй ме сега, кралю. Амбърли е една от Избраниците и този факт не може да се промени, дори да е вярно всичко останало. Не знам какви са причините, накарали я да си замине оттук, затова не можем да я съдим прибързано. Важното е, че единствено тя е в състояние да върне живота на Елкрис и да спаси народа си. В нейни ръце е съдбата ви, Ивънтайн Елеседил, това е, което знам. Тук няма място за гордост.
— …Още ме боли за нея — изведнъж тихо каза кралят. — Като си помисля, че бяхме толкова близки след смъртта на Ейн. Тогава тя нямаше и шест годинки. Идваше да си играе с мен, сядаше на коленете ми… Беше мило, нежно дете и си запази детската невинност дори когато порасна. Не знам защо го направи… Друидът мълчеше.
— … Повече от петстотин години, от времето на Джърли Шанара, Елкрис не е посочвала жена за своя Избраница — продължи Ивънтайн като на себе си. — И сега изведнъж — Амбьрли. Голяма чест, а тя се отказа от нея. Един ден просто стана и си отиде — ей-така, без дума да обели…
Той разпери в недоумение ръце и безпомощно ги отпусна в скута си. Аланон приближи стола си до неговия и го погледна в очите:
— А сега трябва да я върнем. Нямаме друг избор.
Андер погледна баща си, който в този миг изглеждаше толкова самотен и съсипан, че той изведнъж коленичи в краката му и заговори:
— Татко, вечерта преди да умре, Лаурън сподели с мен неща Елкрис неведнъж е разговаряла с Амбърли. С нея и с ни кой друг. Знаеш, че това не се случва често… Може би все пак има надежда.
Кралят му отправи разсеян, невиждащ поглед и поклати глава:
— Едва ли, Андер, едва ли… Дори и елфите да й простят предателството — защото в техните очи тя е извършила точно това, дори и Елкрис да й повери семето си — нещо, в което също не съм убеден… пак не вярвам, че самата Амбърли ще се съгласи да се върне. Тя ни напусна завинаги. Не знам кое я накара да го стори, но знам, че според нея причината е била достатъчно основателна.
— Ще видим — сви рамене Аланон. — Можем поне да опитаме.
— Безнадеждно е… — махна с ръка Ивънтайн. — Аз дори не знам къде е тя…
— Затова пък аз знам. — И друидът отпи от чашата с билков чай, без да сваля очи от краля.
В първия миг Ивънтайн остана като вцепенен. В очите му пробляснаха сълзи и се стопиха така неочаквано, както се бяха появили.
— Трябваше да се досетя — изведнъж каза той и рязко се изправи. — Обещах да те оставя да действаш, както намериш за добре, друиде. Хайде, иди я попитай.
И тогава, за най-голяма изненада на Андер, Аланон сложи ръка на рамото му и се обърна към краля:
— Ще имам нужда от помощта на сина ти, преди да замина.
— Прави каквото знаеш — повтори Ивънтайн. Застанал беше в отдалечения край на стаята и лицето му беше в сянка, но Андер знаеше, че баща му мисли за Амбърли.
Дагда Мор седеше, опрял гръб на едно дърво, в гората на север от Каролан. Очите му бяха затворени. Когато ги отвори, в тях проблясваше мрачно задоволство. Неузнаваемия си беше свършил добре работата Бавно се надигна, стиснал магическия жезъл, и изсъска:
— Това още не е всичко, друиде. Почакай и ще видиш.
Направи знак на свитата в мрака фигура на Косача. Чудовището скочи и го погледна с готовност, но Дагда Мор се замисли. Не, Косача щеше да му свърши добра работа и тук, в кралството. А в Паранор, където възнамеряваше да причака друида, щеше да вземе със себе си други изчадия на мрака. Достатъчно на брой, за да видят сметката на Аланон. И най-после да приключат с това.