— Та така… няма смисъл да ви описвам подробности от тази чудовищна война. Достатъчно е да ви кажа само, че в края на краищата, както вече сте се досетили, злите сили били разгромени. Омаломощени и натикани вдън земя. Победителите обединили силите си и издигнали стената на Забраната, иззад която нито един зъл дух не можел да се измъкне.
— Едно чудно дърво, наречено Елкрис, на което самият Свещен огън дал живот, станало Пазител на Забраната. Силите на доброто, покровителки на Елкрис, се погрижили тя да съществувай когато тях вече няма да ги има, за да оцелее замисленото от тях и да пребъде. Те предвиждали, че след време светът ще се промени до неузнаваемост, но докато Злото било затворено в своята черна дупка, всичко щяло да бъде наред. Земните жители можели да бъдат спокойни…
Друидът си пое дъх, отпусна се на стола и очаквателно изгледа двамата южняци — вуйчото и племенника. После продължи:
— Древните били прекалено мъдри, за да очакват, че Елкрис ще живее вечно — те знаели, че всичко си има начало и край… Нова дошлите след тях им се искало да вярват, че Елкрис е надарена с безсмъртие — свикнали да се грижат за нея, да се радват на закрилата й… Пък и тя наистина надживяла цели поколения, оцеляла след толкова войни, останала незасегната дори от силата на Мрачния владетел от Уорлок… Той помълча, поклати замислено глава и продължи:
— Така се родила легендата за безсмъртието на Елкрис. Легенда, в която всички повярвали. Докато изведнъж… тази… вяра се разклатила. И всички започнали да проумяват жестоката истина — Елкрис умира, забраната рухва, силите на злото заплашват отново да завладеят света.
— Всичко това има ли нещо общо с тазсутрешния ти вид? — Уил лека-полека започваше да разбира Аланон кимна.
— За съжаление Четирите земи вече не са безопасно място. Мислех, че пристигането ми ще остане тайна, но силите на мрака успяха да ме открият. Причакаха ме в Паранор, в тайника на друидите, и за малко да ми видят сметката.
Флик се озърна обезпокоен:
— Още ли са по петите ти.
— Да, но не вярвам да са ме усетили толкова бързо…
— Няма що, голямо успокоение — промърмори Флик, който вече беше застанал нащрек.
— Спомняш ли си, Флик — попита го Аланон, без да обърне внимание на забележката, — веднъж ви разправях историята на расите. Казах ви, че всички те са възникнали от старата Човешка раса след Големите войни, хаоса и всеобщото унищожение. Всички, с изключение на елфите, които са съществували открай време… Така ли беше?
— Аха — изръмжа Флик. — Ама имаше и още нещо, дето така и не ни го обясни.
— За елфите ли? Тогава не беше моментът. Сега вече мога да ви кажа нещичко и за тях, без, разбира се, да навлизам в подробности. Пък и… повечето вече ви е известно. За улеснение досега наричах участниците в Големите войни Сили на доброто и Си ли на злото. Но това е твърде абстрактно. Налагат се някои разяснения за тези загадъчни същества, които винаги са вълнува ли, плашили и същевременно привличали Човека Още щом се измъкнал от мрака на варварството и започнал да опознава света, той населил легендите ся със странни създания, за които знаел твърде малко, освен че притежават вълшебна сила и че едни от тях били лоши, а други — добри. Но имало и такива, за които нищо не можело да се каже със сигурност — феите, таласъмите, призраците… Новите човешки раси приели имената на четирите най-разпространени вида митични създания — джуджета, гноми, троли и елфи. И по такъв начин възродили легендата. Което в случая с елфите било много повече от легенда. Защото елфите не са преставали да съществуват…