След малко пред него изплува лицето на Амбърли с посърнало, огорчено изражение.
— Учтивостта изисква да попитам как се чувстваш тази сутрин, южняко, но няма да го направя. — И тя сви рамене. — Дано поне да си е струвало.
— Не си спомням. — Той се надигна с усилие и тихичко изохка. — Къде сме?
— В каруцата на Цефело. Казах им, че имаш треска и затова ти се е завил свят… Оставиха ме да те наглеждам, докато дойдеш на себе си. Изпий това.
Уил подозрително изгледа чашата с тъмна течност.
— Изпий го — повтори момичето. — Билкова отвара е. Във всеки случай няма да ти навреди повече от виното снощи.
Уил послушно надигна чашата. И изведнъж подскочи.
— Ботушите ми.
— Шшт! — сложи пръст на устните си тя и измъкна отнякъде ботушите му, после посочи към малката кожена кесия на кръста си. Уил въздъхна облекчено.
— Снощи май се попресили — с подчертана загриженост го изгледа Амбърли. — Заспа като агънце в разгара на веселието… Цефело нареди да те внесат тук и да те разсъблекат, но аз ги предупредих, че треската е заразна и колкото по-малко се въртят около тебе, толкова по-добре. Така че успях да те претърся преди тях и да скрия камъните.
— Добре, че поне на теб не ти се е отразило всеобщото безумство… — отбеляза Уил.
— Наистина — мрачно отвърна Амбърли, без изобщо да изглежда поласкана от похвалата. — Да знаеш, онази старица е тук, зад преградата. Цефело й е наредил да хвърля по едно око. Сигурна съм, че иска да знае и кътните ти зъби…
— Трудничко ще му е…
— Не знам… Особено ако снощната вечер се повтори. Не разбирам какво изобщо ни задържа още тук.
Уил й направи знак да му подаде камъните на елфите, прибра ги обратно в ботуша си и се наведе към нея:
— Защото трябва по някакъв начин да си върнем Артак, а засега нямаме друг избор, освен да вървим с тях… Пък и така донякъде е по-безопасно — демоните знаят, че пътуваме двама, а не с цял керван. Може би това ще ги заблуди. Освен това се придвижваме в нужната посока, и то — доста бързо.
— И не съвсем безопасно, не намираш ли? Пък и… мислил ли си какво ще правим, ако Цефело откаже да върне коня? — Ще мисля, когато му дойде времето.
— Пак ли започваш с това? — поклати глава Амбърли. — По-добре си кажи направо, че не желаеш да споделяш с мен, и толкова.
— Извинявай — погледна я Уил. — А за снощи нека не говорим повече — наистина много съжалявам. Разбери, че нямам тайни от теб, просто в последния момент решавам точно какво ще правя.
— Звучи много успокоително — отбеляза Амбърли.
— Почакай, ще ти обясня — усмихна се Уил. — Циганите пътуват „семейно“. Само че членовете на така нареченото „семейство“ не са свързани непременно с кръвни връзки. Катунарите често продават жените или децата си. Това се е превърнало в обичай. Всяко семейство има свой вожд, водач. Това е старейшината, който взима най-важните решения. Жените са в подчинено отношение — според циганите това е в реда на нещата. Сега разбираш ли защо не ти подадох чашата, а се напих пръв и защо не ти помогнах да разчистиш? Това би било проява на неуважение към техните обичаи. Циганите държат на тези неща Те смятат, че жената дължи благодарност на мъжа, който й осигурява прехрана и закрила. Ако спечелим доверието им, шансът да си върнем Артак става по-голям…
— Засега не виждам големи шансове… — поклати със съмнение глава Амбърли.
— Така е — трябваше да признае Уил. — Но това не става изведнъж. И все пак ни оставиха да пътуваме с тях, което не се случва често.
— Просто Цефело умира от любопитство да разбере що за птица си — отвърна Амбърли. — Да не говорим пък за Еретрия, която не те изпуска от очи.
— Значи според теб снощи съм се забавлявал? — засмя се той. — И още как. — Тя обаче не виждаше нищо смешно в това.
— Добре де, признавам, че прекалих… Но така поне повярваха, че не се пазя много-много от тях и не съм по-хитър, отколкото изглеждам. Това може да се окаже полезно. Те на свой ред ще намалят бдителността си… А колкото до Еретрия — той сви рамене — нищо не мога да направя…
— Какво общо има с това Еретрия?! — едва не избухна Амбърли. — Това, че ти е хвърлила око и ходи по петите ти, изобщо не ме засяга! Гледай само да не си изгубиш ума и да не изложиш на опасност и двама ни!
Уил я погледна някак учудено и обеща: