— Слушай, южняко. — Лицето й изведнъж стана съвсем сериозно. — Никога не взимай думите на Цефело за чиста монета, чу ли? Никога. Цефело няма деца. Купи ме от баща ми, когато бях петгодишна. Баща ми е бедняк и за него тези пари бяха добре дошли. Пък и нали знаеш как е при нас — децата са цяла сюрия и едно повече или по-малко… Така че сега принадлежа на Цефело. Но не съм му никаква дъщеря. — Тя погледна удълженото лице на Уил и се засмя. — Можеше и да е по-лошо… Цефело поне е водач, пръв сред мъжете. Това си има своите предимства. Покрай него не съм лишена от нищо. И се радвам на по-голяма свобода от повечето жени… — Тя млъкна, погълната от някакви свои мисли.
— Защо ми разказваш всичко това? — изведнъж попита Уил.
Еретрия дяволито присви очи.
— А ти как мислиш? Харесваш ми — затова.
— Право да ти кажа, не знам какво да мисля… — въздъхна Уил. Еретрия рязко се изправи и лицето й стана непроницаемо.
— Женен ли си за онова момиче? — попита. — Или сте сгодени?
— Не. Как та хрумна? — Смайването му беше толкова искрено, че разсея всяко съмнение у нея.
— Просто питам… — Тя тръсна глава и продължи със същия насмешлив тон. — Да не би да очакваш, че ще си получиш коня?
— Честно казано, разчитам на това — предпазливо отвърна Уил.
— На Цефело и през ум не му е минавало да ти го върне. Ще те остави, докато има полза от теб, после ще те пусне да си вървиш по пътя, ако обещаеш да не му създаваш неприятности…
— Пак ще те попитам — погледна я в очите Уил, — защо ми казваш всичко това?
— Защото мога да ти помогна.
— Само защото съм ти симпатичен?
— Не само за това. Ти също можеш да ми помогнеш.
— Как по-точно? — изгледа я Уил.
Седнала до него на тревата, Еретрия кръстоса крака и се залюля напред-назад като малко момиченце, което се забавлява от сърце.
— Знам, че премълчаваш много неща за себе си, Уил Омсфорд. Не си тръгнал току-така да биеш път през полята на Калахорн със сестричката си… Елфите са ти поверили това момиче и ти си нещо като нейна охрана. — Тъмната мургава ръка се вдигна предупредително. — Не се опитвай да отричаш, Лечителю, и не си хаби лъжите на вятъра — не забравяй, че си имаш работа с дъщерята на най-изкусния лъжец…
Тя се усмихна и леко докосна ръката му:
— Наистина ми харесваш, Уил, не те лъжа. И ще направя всичко възможно да си върнеш коня. Знам колко е важно това за теб. Сам няма да се справиш, но аз ще ти помогна.
— Но защо, защо си търсиш белята? — попита Уил като на себе си.
— Защото ще искам от теб нещо в замяна и то е… да ме вземеш с вас!
— Какво?
— Да дойда с вас — упорито повтори тя.
— Изключено.
— Тогава забрави за коня.
— Нищо не разбирам — объркано поклати глава Уил. Нали сама току-що ми каза, че положението ти не само не е за оплакване, но дори е доста привилегировано.
— Беше — рязко го прекъсна тя. — Сега Цефело е решил, че е дошло време да ме омъжи и ми търси подходящ съпруг. Което ще рече, че повторно ще бъда продадена и този път нещата ще стоят по-различно…
— Защо просто не избягаш? Ти си смело момиче и ще се справиш.
— Виждаш ли? Няма да ви бъда в тежест, дори напротив. Няма да съжалявате, че сте ме взели! Ще ви помогна да се измъкнете от преследвачите, които Цефело всякак ще прати след вас, и не само от тях! Тя помълча и добави:
— А колкото до това, да избягам сама, не си мисли, че не ми е минавало през ум. Ако опре ножът до кокал, така и ще стане. Но я ми кажи, къде ще отида? Аз съм циганка, южняко, кой ще ме приеме с отворени обятия? Хората не ни обичат много и се пазят от нас. Навсякъде ще се чувствам чужда. А ти си нещо друго, Лечителю — където и да отидеш, ще бъдеш ценен, уважаван. Само ме остави да ти помагам, друго не искам… Няма да ям хляба ти даром.
— Еретрия — меко я прекъсна южнякът. — И дума не може да става за това, забрави го. Не мога да поема отговорност за друг освен за Амбърли.
Лицето й потъмня.
— Рече и отсече, Не бързай толкова, Лечителю.
— Не мога да те взема — отвърна Уил, докато отчаяно се питаше каква част от истината би могъл да й разкрие. — Просто не бива. Нямам право да излагам живота ти на опасност. Цефело няма да бъде единственият ни преследвач, а останалите са много по-страшни от него, повярвай ми.