Тези бяха присъстващите на тайната сбирка. Отвън пред вратата пазеха Дардан и Роу. Напълно съзнателно баща му беше подбрал различни във всяко отношение хора, обединени от верността си към кралството. Ивънтайн разчиташе, че те ще вземат възможно най-правилното решение и Андер се молеше това да се окаже така.
Тези мъже съзнаваха отговорността си за съдбата на елфското кралство. Всички те бяха готови един ден да защитават интересите му на живот и смърт и този ден застрашително приближаваше. Елкрис бе вече на края на силите си, животът бавно се изцеждаше от нея и скоро никой нямаше да е в състояние да удържи злокобните настървени създания, измъкнали се иззад стената на Забраната. Те щяха да нахлуят в Западните покрайнини и да се опитат да унищожат всичко…
Андер оброни глава на ръцете си. Дали изобщо замисленото от Аланон имаше някакъв шанс да успее? И най-вече — щеше ли да им стигне времето? Всичко се свеждаше до това.
Двете врати на портала изведнъж широко се отвориха и всички като един обърнаха глави натам. В залата влязоха три фигури, загърнати в тъмни плащове, със спуснати ниско пред лицата качулки.
Този, който се извисяваше като скала над другите двама, не можеше да бъде друг освен Аланон, а някоя от двете по-дребни фигури беше… Андер затаи дъх… Амбърли! Но кой беше третият? Новодошлите застанаха безмълвно в единия край на масата.
— Ваше величество — обърна се друидът към краля и леко се поклони.
— Винаги си добре дошъл сред нас, Аланон. Всички са вече тук и с нетърпение очакват да те чуят.
— Тогава да не губим време — кимна Аланон и пристъпи напред. — Както знаете, голяма опасност заплашва народа на елфите — Силата на Елкрис отслабва с всеки изминал ден и скоро Забраната ще рухне. Демоните вече обикалят наоколо и дебнат сгоден момент да отмъстят за хилядолетното си заточение. А рухне ли веднъж Забраната, ще заприиждат насам като неудържим порой…
… Ни най-малко не преувеличавам, господа. Силата на тяхната омраза е страшна и не бива да се подценява. Засега са на свобода само една шепа от тях и кръвопролитията вече започнаха. А ако цялата сган нападне кралството, силите ще бъдат неравностойни…
— Не познавате нашата армия! — разпалено възрази Пинданон.
— Генерале — намеси се крал Ивънтайн, — нека първо го изслушаме.
Пинданон прехапа устни и се облегна назад.
— Единственото ви спасение е Елкрис — продължи Аланон. — Умре ли Елкрис, вие сте загубени. Дори най-силната армия не е в състояние да ви помогне. Може да ви спаси само чудо. Такова чудо е прераждането на Елкрис и според легендата то е напълно възможно. Вие сами най-добре знаете какво е необходимо за това. Един от Избраниците трябва да занесе семето й при Свещения огън, Извора на живота И да успее да се върне обратно, за да дари нов живот на Елкрис. Едва тогава стена та на Забраната ще се възстанови и демоните ще се приберат обратно.
… Чуйте ме, жители на Арбърлън. Само преди две седмици разбрах за бедата, сполетяла Елкрис, и веднага се отправих насам да предложа на крал Ивънтайн помощта си. За съжаление пристигнах твърде късно. Не можах да предотвратя кървавото убийство на Избраниците, но още не всичко е изгубено! Древните книги в Паранор ми дадоха отговор на загадката за местонахождението на Свещения огън.
… Открих и още нещо. Един от Избраниците все пак е оцелял, защото в деня на кръвопролитието е бил далеч оттук. Този Избраник сега стои пред вас.
Последните думи на друида бяха посрещнати от глух шепот на недоверие. Аланон направи знак на по-дребната фигура да се приближи до масата. — Свали си качулката — нареди той.
Настъпи миг на напрегнато очакване, Ивънтайн стискаше облегалките на престола си така здраво, че кокалчетата на китките му побеляха.
Разнесе се сподавен вик на изумление и зеленият, едновременно плах и прелестен поглед на Амбърли срещна не по-малко смутения поглед на нейния дядо.
После Арион изведнъж скочи от мястото си с пребледняло от гняв лице:
— Не, друиде! Само това не! Как смееш изобщо да я водиш тук?!
При тези думи на брат си Андер пламна и също беше готов да скочи от мястото си, но баща му го спря. Надигна се гневна глъчка, която постепенно утихна под строгия поглед на краля. — Нека първо изслушаме Аланон! — повтори Ивънтайн.
— Благодаря — кимна друидът. — Достойни мъже на Арбърлън, искам добре да разберете едно — Амбърли Елеседил е последната ви надежда…