… Бих дошъл с вас, стига да можех… Но както вече ви казах, един от демоните ще използва цялата си мощ, за да унищожи кралството на елфите. И най-вероятно ще успее, ако няма магическа сила, равна на неговата, която да му противостои. Тъй че дано успея да му попреча…
… Поверил съм грижата за Амбърли на Уил Омсфорд, внук на мой стар приятел, с когото навремето заедно търсихме Меча на Шанара и се бихме рамо до рамо срещу мрачния Владетел на Уорлок. Можеш да разчиташ на Уил, принцесо. Вуйчо му Флик преди години спаси живота на дядо ти, Уил винаги ще е готов да защити твоя. В жилите му тече кръв на древен достоен род. Освен това той притежава камъните на елфите, а тяхната сила е голяма.
Южнякът се почувства някак неловко след тези думи на друида. Самият той не беше толкова сигурен в себе си. Усети вперения в него поглед на Амбърли и се размърда неспокойно. Но Аланон отново говореше на момичето.
— А колкото до теб, Амбърли, ти си Избраницата на Елкрис. Голяма отговорност е легнала на плещите ти, дете, и големи опасности те дебнат. Бихме искали да не беше така, но уви… така е било писано. Ти си последната надежда на твоя народ и на теб се пада да изпълниш предреченото от древните книги. Всичко е в твои ръце и дано да имаш късмет, защото, провалиш ли се, елфите са обречени. Те ще се борят докрай и ще загинат достойно, но нямат никакви шансове за успех. Рухне ли веднъж Забраната, всичко е загубено. Така че трябва да се справиш. Въпреки че задачата ви няма да е никак лесна. Мястото, което търсите, се намира сред Дивата пустош.
Дъхът на Уил Омсфорд секна. Дори той, южнякът, беше чувал за тази злокобна местност, разположена на югозапад от кралството на елфите, някъде сред гористите пущинаци. Това диво, затънтено и негостоприемно място, отвсякъде заобиколено с планини и блата, си беше спечелило много лоша слава. Малцината му обитатели бяха известни като мошеници и главорези, но дори те не смеели да обикалят по пътищата много-много, защото горските пущинаци били свърталище на разни ужасни твари, с които било по-добре да си нямаш работа…
Уил си пое дълбоко дъх и наруши настъпилото гробно мълчание:
— Къде по-точно сред Дивата пустош?
— Не знам — поклати глава Аланон. — Цяло чудо беше, че — узнах и това. Хрониките на друидите отразяват географските особености на Стария свят, а вече всичко се е променило до неузнаваемост и старите названия почти не са се запазили. Ще трябва да разчитате на камъните на елфите…
— И да привлечем вниманието на всички демони — мрачно допълни Уил.
— Уви, да Ще трябва да действате изключително предпазливо, Уил. Ще ви повторя още веднъж всичко, което самата Елкрис знае за местонахождението на Хранилището. Дано ви свърши работа. Самотен връх сред мъглата и подземен лабиринт в подножието на хълма. В един от тунелите има стъклена врата — врата от нечупливо стъкло. Зад нея е Свещеният огън…
Той помълча и добави замислено:
— Както виждате, описанието е доста подробно. Само дано всичко си е останало същото. — Разпери ръце и въздъхна: — Това е, което мога да ви кажа.
Уил прехапа устна Все пак можеше и да е по-лошо. Не смееше да погледне към Амбърли.
— А как ще стигнем дотам? — попита. Кралят и Аланон се спогледаха, после друидът отвърна:
— Кралят избра за ваш водач капитан Криспин, командир на придворните гвардейци, Криспин е съобразителен и безстрашен и най-важното — предай до смърт. Ще ви дадем и отряд от шестима гвардейци. Малко на брой са, но така е по-сигурно. Не бива да привличате вниманието. Пък и ще се придвижвате по-бързо.
— Двамата с краля разработихме следния план. Ще напуснете града тайно. Това ще стане с помощта на Криспин. От всички гвардейци единствено той е посветен в мисията ви. Останалите ще ви следват, ще ви се подчиняват и ще ви защитават с цената на всичко.
— Аланон… — изведнъж прозвуча гласът на краля. — Има нещо, което още не знаете. Досега нямах време да ви го кажа. — Преди да продължи, той прегърна Амбърли през рамо и я притисна силно към себе си. В погледа му, отправен към друида, се четеше тревога. — Телата на Избраниците бяха намерени обезобразени, разкъсани на парчета. Но… те не бяха единствените, застигнати от тази страшна участ. Убиецът, който и да е той, продължи с набезите си и досега има повече от петдесет елфи, намерили смъртта си тук, зад стените на Арбърлън. Едни от тях са били убити в съня си, но други са били въоръжени — Казвам ви го, не за да ви плаша, а за да бъдете предпазливи. Все още не можем да заловим убиеца… А той сигурно вече е разбрал, че не е унищожил всички Избраници.