— Гроб съм! — светнаха очите на момчето.
— Слушай тогава — наведе се Уил към него и прошепна поверително. — Тази дама, Амбърли, е истинска принцеса. Принцеса на елфите, внучка на крал Ивънтайн Елеседил.
— Кралят на земните елфи — уточни момчето. — И накъде сте тръгнали? Да не би да търсите съкровище?! Или… някой я е омагьосал?
— Да. Тоест не — прехапа устни Уил. Ама че се уплете. — Всъщност ние… търсим един талисман, Пърк. Голямо зло заплашва народа на елфите и само този талисман може да ги избави. Трябва да го намерим колкото се може по-бързо. Искаш ли да ни помогнеш?
— И още как! — възбудено отвърна момчето. — Щом става дума за приключение!
— Уил, не мислиш ли, че… — започна Амбърли.
— Спокойно! — прекъсна я Уил и пак се обърна към момчето. — Виж, Пърк, това не е шега работа… Преследвачите ни са безмилостни. Много елфи намериха смъртта си. Трябва да ми обещаеш, че ще внимаваш и няма да действаш на своя глава. И че ще ей тръгнеш веднага щом те помоля.
— Добре — кимна момчето. — Какво трябва да направя?
— Да ни помогнеш да минем през Скалист рид — отвърна Уил. — Ако, разбира се, има начин…
— Как да няма! — възкликна момчето. — Само ми кажете къде искате да отидете.
Уил се поколеба. Не беше сигурен дали постъпва правилно.
— Има ли значение? — въздъхна.
— Разбира се — малко раздразнено отвърна момчето. — Нали трябва да знам къде искате да отидете, за да ви кажа как да стигнете дотам.
— Има логика в това — съгласи се Амбърли, стрелна с поглед Уил и поклати глава. — Щом си почнал, най-добре му кажи.
— Е, добре — разпери ръце южнякът. — Тръгнали сме към Дивата пустош.
— Дивата пустош… — прехапа устни Пърк. — Забранили са ми да стъпвам там. Знаете ли колко е опасно?
— Знаем — кимна Амбърли. — Но се налага. Нямаме друг избор. Ще ни помогнеш ли?
— Да — твърдо отговори момчето. — Но не минавайте през планините — много ще се забавите.
— А откъде ни предлагаш да минем? — учудено попита Уил. — Нима има и друг начин да се стигне дотам?
— Ами да — ухили се момчето.
Уил многозначително погледна Амбърли.
— Пърк, забравяш, че ние не можем да летим… — меко отбеляза момичето.
— Нали сте с мен, какво ви притеснява? Вече ви казах, че съм ветрогон… тоест ще стана.
— Виж, Пърк… нали все пак трябва да имаш крила или нещо такова… — търпеливо обясни Уил.
— Крила ли? — озадачено вдигна вежди момчето, после изведнъж се разсмя. — Ама вие… да не би да си мислите, че… О, боже!… Нищо подобно. Елате, ще ви покажа…
Той скочи и тръгна нанякъде. Уил и Амбърли, безкрайно озадачени, го последваха Когато излязоха от горичката, Пърк извади от кесията на кръста си една сребърна свирчица и я наду. Тя не издаде никакъв звук. Южнякът и момичето се спогледаха. Поклатиха глави. Пърк прибра свирката и вдигна глава нагоре към небето. Уил и Амбърли — също.
В първия миг не повярваха на очите си. В небето над Скалист рид се носеше нещо огромно и ослепително сияйно. Оказа се птица, която стремително приближаваше към тях. Беше гигантска и в същото време с изящни, благородни очертания. Двамата имаха чувството, че сънуват. Огненозлатистата птица кацна на поляната недалеч от тях и нададе пронизителен кратък вик. Пърк й отвърна по същия начин и се обърна към смаяните си нови познайници.
— Това е Джиниуин — гордо съобщи. — Ето как ще прелетим.
Сега, когато видяха Джиниуин, Уил и Амбърли бяха по-склонни да приемат разказа, който последва.
Много отдавна, още преди Джърли Шанара и Втората война на расите, малка група елфи се преселила на юг от земите на древния народ, в подножието на Ирибис, край покритите с гори планински склонове и бреговете на голямото езеро, наречено Синия вододел. Причините, които ги накарали да се отделят отдавна били потънали в забрава Пърк знаел само, че прадедите му се препитавали от лов и риболов, а селцата им били накацали по крайбрежните скали на запад от Мириан. Техни съседи се оказали гигантски птици, които гнездели в пещерите край водата и се хранели с риба. Елфите не ги закачали и птиците скоро се сприятелили с тях. А прадедите на Пърк ги взели под своя закрила — грижели се за тях, лекували ги и пазели гнездата им… Лека-полека започнали да ги обучават и да се придвижват с тяхна помощ — превърнали се във въздушни ездачи, ветрогони. Птиците нарекли на името на мистичната птица Рок.