— Сещаш ли се как се е казвало нашето офицерче? Сигурен съм, че се сещаш.
Войниците бяха насядали около огъня и слушаха разказа на стария боец със затаен дъх.
Той помълча, поклати замислено глава, срещна погледа на Андер и сякаш едва сега си спомни кой стои насреща му. Отдаде чест и попита:
— С какво мога да ви услужа, принце?
— Бях дошъл само да разбера дали вие нямате нужда от нещо — усмихна се Андер.
Андер се отдалечи, все така усмихнат. Разказът на боеца не излизаше от главата му. Биваше си ги хората на Стий Джанс, славни момчета бяха.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Призори армията — на елфите излезе от Саранданон и продължи на север. Утрото беше хладно и от ноздрите на конете излизаше пара. Войниците крачеха напрегнати, умислени, без да разговарят помежду си. Във въздуха беше надвиснало тревожно очакване.
Дори голите, обрулени от вятъра възвишения отстрани на пътя изглеждаха някак зловещи и единствено самотният крясък на чайките над езерото Инисбор огласяше околността. Бледото посърнало слънце сякаш изобщо не можеше да стопли разстланата под него земя.
Към обяд стигнаха самото подножие на Граничните планини и крал Ивънтайн даде знак на войските да спрат. Мрачните заострени върхове се извисяваха над тях горди и непристъпни.
Два прохода прорязваха каменната твърд на Граничните планини — Халис на юг и Уърл на север. Ако предвижданията на Аланон се окажеха верни, демоните щяха да се опитат да нахлуят през един от тези проходи или едновременно и през двата. А елфите трябваше да се опитат да ги спрат.
Крал Ивънтайн събра офицерите около себе си и оповести:
— Разделяме се на две! Половината войска минава под командването на принц Арион и генерал Пинданон. Тя трябва да удържи прохода Уърл. Другата половина, под мое командва не, продължава на юг към Халис. Генерал Джанс? Бих искал вашият корпус да тръгне с мен.
Офицерите побързаха да предадат на войските кралската заповед. Андер срещна погледа на Арион, но брат му рязко се извърна. Изражението му беше каменно.
— Андер — в това време се обади баща им, — ти също ще дойдеш с мен.
Кейл Пинданон препускаше към тях. Старият военачалник се връщаше да докладва, че войските му са в пълна готовност.
Кралят му стисна ръка, а Андер ги остави насаме и се дръпна, като се оглеждаше неспокойно. Търсеше брат си.
Аланон се появи като изпод земята и сложи ръка на рамото му.
— Като му мине, ще разбере, че не е бил прав… — прошепна, сякаш беше прочел мислите на принца.
Сред войниците беше настъпило голямо раздвижване. Разнасяха се прощални възгласи, разменяха се окуражителни потупвания. Доскоро смълчани, сега войниците се опитваха да скрият тревогата си зад дружески шеги и смехове. След малко двете половини на войската поеха в две противоположни посоки и се скриха от погледите си.
Войниците на краля следваха линията на хълмовете до залез слънце. Привечер стигнаха прохода Халис. Оттам като от фуния нахлуваше хладен пронизващ вятър.
Ивънтайн вдигна ръка и войската закова на място. Офицерите бяха свикани на кратко съвещание. Решено бе един конен отряд да остане в близката гора да пази гърба на войската. Конницата и без това щеше да бъде трудноподвижна в тесния стръмен проход.
Заповедта бе изпълнена. Една колона се отдели от войската, за да пази подстъпите към прохода. По даден от краля знак останалите войници се насочиха към зейналата паст на Халис. От двете им страни надвиснаха назъбени скали. Само конските копита чаткаха по камъните и тропотът на хилядите ботуши звучеше някак зловещо. Придвижването ставаше все по-мъчително, изпод краката се ронеха камъчета и войниците постепенно забавиха ход. Докато накрая, като по даден знак, неочаквано спряха. Пред тях беше зейнала огромна пропаст, образувана от някакво пропукваме в скалите. Отдясно и отляво по стръмния склон криволичеха тесни пътечки. Избраха лявата. По дясната беше почти невъзможно да се премине.
Лека-полека мрачната картина пред очите им се промени. Голите скали отстъпиха място на буйна зеленина. Намираха се сред живописно, окъпано от лъчите на следобедното слънце речно дефиле. В храстите притичваха подплашени зайци, а над главите им се стрелкаха птичи ята.