— Ти какво би направил на мое място? — прошепна като на себе си и се взря напрегнато в неподвижното лице на баща си, без да очаква отговор.
Не беше усетил колко време е минало, когато изведнъж в палатката надникна Дардан и съобщи:
— Пристигна генерал Пинданон. Настоява да се срещне с вас.
Андер кимна, като се чудеше къде ли пак е изчезнал Аланон. В негово присъствие се чувстваше някак по-спокоен. От друга страна, срещата с Пинданон си беше лично негов проблем, така че.
Преди да излезе от стаята, оправи завивките на баща си, след кратко колебание взе със себе си жезъла на Елкрис. За всеки случай.
Кейл Пинданон го чакаше в съседната стая. Дрехите му бяха изцапани от кръв и спечена кал, а лицето му пламтеше от гняв.
— Искам да знам защо даде заповед за отстъпление, принце?! — избухна белокосият военачалник при появата на Андер.
Принцът съумя да запази спокойствие и каза само:
— По-тихо, генерале. Оттатък лежи кралят.
Гневът в погледа на генерала бе заменен от безпокойство.
— Как е той? — по-меко попита старият военачалник.
— Спи — сдържано отвърна Андер. — Е, генерале, какво те води насам?
— Искам да знам чия беше абсурдната идея за отстъпление — повтори Пинданон вече по-тихо, но все така разпалено. — Можехме да си върнем прохода Уърл… Баща ти толкова разчиташе на това…
— Целта беше да удържим колкото е възможно по-дълго — забеляза Андер. — Немислимо беше да ги спрем, въпреки че направихме, каквото беше по силите ни — и при Халис, и при Уърл. Оттам нататък всяко забавяне би означавало да ни избият до крак…
— Ти нямаш никакъв опит във военните дела, принце! — кипна Пинданон. — Ето защо нямаше право да издаваш заповеди, преди да си се допитал до мен! Ако не беше син на краля, когото толкова уважавам…
— Гневът е лош съветник, генерал е! Не изричай прибързано думи, за които после ще съжаляваш…
В този миг в палатката влезе Аланон, следван от Стий Джанс.
— Няма смисъл да спорим излишно, генерале — завърши Андер. — Считам, че въпросът е приключен. А сега по-добре да помислим какво ни предстои. С колко дни разполагаме, докато демоните ни настигнат?
— Най-много с ден-два — сухо отвърна Пинданон.
— По-малко — намеси се Аланон. — До утре призори.
— Сигурно ли е? — свъси вежди Андер.
— Повече от сигурно.
— В такъв случай да помислим как ще ги спрем… — принц Андер неспокойно въртеше в ръцете си жезъла на Елкрис.
— Какво има да се мисли?! — изкриви лице с досада Пинданон. — Трябва да организираме защитата на Бейн Дроу и да ги приклещим, преди да са стигнали долината.
Андер си пое дълбоко дъх.
— Но нали при прохода Халис се опитахме същото и ударихме на камък… Демоните удържат надмощие благодарение на численото си превъзходство…
— Този път ще бъде по-различно — настоя Пинданон. — Силите ни ще бъдат събрани заедно, конницата ще влезе в действие, изобщо — предимствата ни сега са повече.
Андер хвърли поглед към Аланон, но друидът мълчеше.
— Андер, нека аз да поема командването! — продължи Пинданон, като пристъпи напред. — Знам как да организирам защитата, за да я доведа до успешен край… Познавам войската като петте си пръста…