— Какво да правя?
— Изчакай три дни. каквото и да направиш, само те си знаят какво е било. То си е тяхна работа.
— Когато нещата стигнат до мен, ще стане моя работа. Между другото, ти нали знаеш ритуалните песни на шамана.
— Че кой не ги знае, обаче аз не съм шаман.
Као замълча.
Проблема стигна до него чак на следващия ден вечерта. Караха се, викаха и се проклинаха. Заклеваха се и се заплашваха. Пеа му изгриза ушите да се намеси, но Као ги изчака да дойдат при него.
Естествено първа дойде Хара. Тънката й фигура бе повяхнала и се носеше като привидение в мъглата.
— Веднага искам да си отида в селото.
— Добре. — съгласи се Као.
— Ти нищо не правиш. Убийте го с камъни. Никаквец. Преди три месеца момиче отидох при него, а той тръгна след баба ми. — сега Хара се сви като куче, готово да се защитава и Као дори изпод кожите се вгледа в пречупващите й се коси, които описваха бюста й.
— Това са само приказки Хара. — Као се усети, че не бива така нахално да зяпа Хара. Как не я е забелязал до сега. Наистина си беше бледа и това я правеше още по-красива. Поо наистина е глупак да я изгуби. Вдовицата бе суха, но деформирана. Као чак сега направи разликата. Загледа се в кучето си започна да го гали.
— Не го искам. Искам да си отида в селото.
— На празника на слънцето ще отидем.
— Аз тръгвам веднага и ще кажа на Додо какви ги вършите тук.
— Сама ли ще тръгнеш? Хара, изчакай да се запълни месеца и ще отидем всички.
— Няма да чакам … — Хара се разрида и пеа изскочи да я прегръща и утешава.
Као побърза да се измъкне. Отиде при Сома.
— Сома, срещу теб има тежки обвинения.
— Е и? Аз ли да й пазя мъжа, като тя не си го пази. За всяко нещо мене вдовицата обвиняват. Помниш ли кога загина мъжа ми? Едва ли помниш. Аз също съм жена. Какво толкова е станало. Голямо чудо? На нея й го подариха, а за мен никой не помисли. Дори не ме повикаха, а той е вече е бил женен, и той е вдовец.
— Значи е вярно?
— Брат ти пресилва нещата. Той още в селото заглеждаше Хара, ама тя не го виждаше.
— Твърдиш, че брат ми Вава лъже?
— Да! Бях с Поо в козарника и той ме задяваше, ама толкова. Кой не го е правил с мен или другите вдовици. Кой от къде ни види, все ни се предлага. Какво съм тръгнала да се обяснявам на келеш като тебе.
— Као е келеш, Сома. Вожда не е келеш. Сега те пита вожда.
Сома също се разплака за тежката си съдба и разговора приключи.
Дойде ред да приказва с Поо.
— Поо, аз съм вожда Као и съм дошъл да те питам.
— Зная кой си. — мрачно отвърна Поо.
— Защо го направи Поо?
— Какво толкова съм направил, само я поопипах.
— Друго чух.
— Нямам какво повече да кажа. — отговори Поо. — Сам ли трябва да си тръгна или ще ме изпъдиш официално?
— Не съм решил още. — отвърна Као. — Най-вероятно Хара ще го реши. Ако тя те приеме отново, оставаш.
Као намери Вава да събира сухи дърва край реката.
— Ти ме излъга братко. Защо?
— Не съм те лъгал бате. Видях ги и казах каквото съм видял.
— Съзнаваш ли какво причини на Хара. Казват, че си харесвал Хара и нарочно си засилил нещата. Ти си опасност за всички тук.
— Хара осъзнава ли какво ми причини? Скочи на първия срещнат, а мен не поглеждаше. Сега какво искаш от мен? Трябваше ли да си замълча?
Този разговор също приключи.
Као разказа всичко подробно на Пеа и отиде на лов на другия бряг с Зак за три дни.
На третия ден се прибра привечер с добра плячка. От Пеа научи, че Хара и Поо не са се сдобрили. Сега трябваше да вземе решение.
— Пеа, ти какво мислиш?
— Брат ти е гадина. Развали живота на Хара. Това мисля.
— Той не е задирял никоя. — Као защити Вава.
— Ха, само виж какво стана. Десет човека не можеш да оправиш. Излага тебе като вожд. Това е лошото.
— Излез и кажи да накладат голям огън.
— Какво си решил?
— И аз не зная още, но ще трябва да ги накажа.
Пеа се измъкна тихо от колибата.
Когато замириса на печено месо Као отиде при Гато и му каза:
— Реших да оставя Поо на другия бряг, Сома на нашия до следващото пълнолуние.
— Защо? — попита Гато. — За да оставиш Хара на брат си ли?
— Това не го решавам аз, а Хара. Тя иска да се върне в селото като ходим на празника на слънцето, а брат ми остава тук.
— Ти си вожда и решението ти е мъдро.
— Лишавам Поо и Сома от правото да посрещнат Слънцето, а ти ще ги лишиш от благодатта на Боговете още тази нощ.
Когато се наядоха до насита, Као застана прав до огъня и обяви решението си, после накара Гато да изпее възхвала на боговете. Естествено Поо и Сома не бяха споменати. Още сутринта закара двамата на двата различни бряга на реката.