На третия ден научиха, че горяните с много жертви едва са спечелили голяма битка, с някой си роднина на цар Самадан, който като научил за падането на града се обявил за цар на другия бряг.
Вечерта до града стигна конник, видял в далечината облаци прах. Това можеше да е конница, но коя конница? Тяхната, на Самадан, водена от сина му Самадур или на съседния цар Дидан, ако е научил за нападението на града от бягащите кораби.
На другия ден поради осезаемия вече недостиг на храна се решиха да оплячкосат каквото е останало и от по отдалечените имения. Привечер като се прибраха зачакаха със свити сърца.
На следващия ден се появи тяхната конница, а вечерта и принц Самадур с неговата.
Някой беше видял шествието по реката и беше донесъл на Самадур. Естествено е една армия да има съгледвачи. Преднината им беше от половин ден и от нощното време през което реката ги влачеше, докато Самадур и войските му трябваше да починат.
Града се сви и се затвори. Самадур не прие боя, когато тяхната конница излезе и го подгони. След пладне конницата се върна, но Самадур също се върна.
На следния ден, чак вечерта пристигнаха и колоните с войска. Цяла вечер бойци бдяха по новите зидове и барикади, но не се случи нищо. Като се съмна войниците се пръснаха и започнаха да готвят нещо. Сечаха дървета, дялаха и не бързаха.
Као бе толкова ангажиран по отбраната, че се откъсна от събитията. Вождовете явно пак се бяха съюзили, защото бойците им се включиха активно в отбраната. За лодките нямаше какво да мисли повече, защото в пристанището се появиха две лодки с войници и като подпалиха каквото можаха изчезнаха в морето, заедно с един кораб, който стоеше доста навътре. На Као му се стори, че кораба избяга от лодките с войници, макар платната му да носеха символите на цар Самадан, както и щитовете на войниците.
На следното утро войниците се строиха и нападнаха през най-широката улица. Дървените съоръжения които тикаха пометоха барикадите и спряха петдесетима крачки след това в един нов зид, преграждащ улицата. Понеже бойците побягнаха на време жертви почти нямаше.
Докато обаче се тълпяха в тясната улица, докато разрушат новия зид, се завърза луда престрелка с доста жертви от двете страни. Войниците превзеха и околните къщи, но също с цената на допълнителни жертви. Притиснати робите също взеха да се съпротивляват и постепенно се изтеглиха в съседния квартал.
Войниците разчистиха зида и продължиха напред, след още петдесет крачки пометоха следващата барикада и след още петдесет пак опряха в зид. Као наблюдаваше това от покрива на една господарска къща близо до двореца. Не бяха познали от къде ще нападнат войниците, но все пак имаше по пътя им още един зид.
Понеже на другите участъци не се виждаха никакви войници, стовариха допълнителни части покрай пътя на войниците към двореца, въпреки протестите на Хум.
Тогава се зададоха петдесетина войници от към реката и атакуваха в движение, без особен устрем и бяха спрени. Един пленен ранен войник им каза, че са разбили горяните на другия бряг и те се разбягали, но нямали време да ги гонят и доизбият. Зададе се нова петдесетица и напъна на друго място.
В края на краищата войниците пометоха и последния зид и стигнаха двореца. След кратка битка, робите които защитаваха двореца скочиха от зида и се изпокриха в околните къщи. Самадур си превзе двореца и пръстена около него пак се затвори. Конницата му се разположи на пристанището. Барикади запушиха всички улици водещи към двореца.
Никой никого не нападаше няколко часа. Всички бяха забравили за цар Самадан, докато вратата на двореца не се отвори. Двама роби изнесоха трона на три крачки пред вратата и пак се скриха. Цар Самадан грохнал и прегърбен излезе сам и седна на трона си. Вратата зад него се затвори. Зад него вратата се затвори и залости и само размърдването на лъковете зад зида издаваше живот.
Борби
Цар Самадан поседя доста дълго, стоя, стоя и каза високо:
— Няма ли поне роб да пратите, някой да ме чуе какво ще кажа на народа си?
По една барикада се изкатери първожреца Фаху и след дълги усилия дойде при Самадан.
Двамата роби изнесоха още един стол и за него и се пак се скриха зад вратата.
— Фаху, първожрец на победителите. — представи се той и седна.
Самадан го оглежда дълго и без да става каза:
— Поклон победителю. — замълча дълго. — Доста смърт и кръв видяхме. Време е да се спре. Въпрос на време е замъка да се предаде или отново да се колим. докато не остане никой жив. Предлагам да спрем до тук.
— Робията няма да се върне — извика Фаху. — Такава е волята на боговете и така ще бъде!