— И аз видях от брега. От тогава тук съм аз.
— Не бързай Самон, начертай всичко което знаеш.
Самон старателно рисува и мери. Накрая погледна и каза:
— Това видял аз.
— Сега давай да хапнем и ще разказваш.
До вечерта Као намери още кожи и нанесе осем града и ситно нарисува къде какви стоки са товарили.
— Това струва повече от храната ти Самон. Кажи какво искаш.
— Искам в къщи и работи до къщи.
— Когато стигнем до твоя дом, ти ще си на кораба, Самон. — обеща Као.
Кой е господар и как се казва страната ти.
— О, велик цар Пасаон и град Усана голям.
— Царя Пасаон има ли роби?
— Много, много.
— Над вас кой е цар? — Попита Као и посочи тавана.
— Малки царе на малко племе много и град Хуру три педи. Под нас също седем педи, тогава Миман цар. Тука Садик цар. Тука Садик цар също и тука също. После много вода и тука Радак и тука Радак цар роби няма. До вас град Поса близо. Тика Самадан цар и тука Дидан цар.
— Ти какво правеше на кораба?
— Аз — Самон се изпъчи — товар на цар Пасаон кара и за цар Пасаон купува.
— Значи не си моряк, а търговец.
— Не. — позамисли се малко. — Да. Моряк.
— Искаш ли да продаваш и купуваш за мен?
— Може, но искам в къщи.
— Поне докато си отидеш до в къщи ще купуваш и ще продаваш за мен.
— Може. — съгласи се Самон.
— Остани тогава тук, докато тръгнем и да ми разкажеш в кое царство какво си видял.
Не след дълго Поо замина с новата си лодка и стоки за ловците нагоре по реката. Као можеше да се надява да се върне в началото на есента.
Као едва дочака да стане готова голямата лодка. Като я видя се зарадва много. Беше голяма почти колкото корабите които бе видял да бягат, широка, каквато я искаше. Поиска да я напълни със стока и да я пробва до Полдиниа, но Самон го спря.
— Камък много трябва на дъното.
— Камъни в лодката? Защо да возя камъни?
— Така трябва. Много камъни трябва. Тогава лодка става хубава.
Као се сети как пускаше камъчета в кратунката на острова и как кожената лодка се обърна, когато беше празна. Може би Самон имаше право. Тук никой на слагаше камъни в лодките.
— Колко камъни трябват? — попита Као.
Самон огледа лодката и начерта една резка, после отмери още няколко педи и начерта още една.
— До тук камъни и до тук стока.
На Као му стана неудобно. Щяха да го помислят за луд лодкарите или да се обидят. Лодката се поклащаше на вълните и съвсем добре си изглеждаше.
Као реши да послуша Самон. Купи един зид и се заеха да носят камъни в лодката. Хората които му продадоха зида бяха много доволни. Кой би дал иначе пари за камъни. Као им каза, че ще построи стена в която да спира каика на реката, а на брега камъните са малко а калта много.
Позасмяха се, но натовариха камъните, които Самон подреди особено старателно. После обра каквото намери из работилниците и натовари лодката до втората черта. Взе още трима моряци и отплува за Полдиниа. Лодката се клатеше забележимо по-малко и плуваше съвсем добре.
След три дни ги заваля дъжд. Свалиха платното и го опънаха по едно въже, да не се мокри стоката. Все пак на дъното започна да се събира локва. Као бе много недоволен. Нямаше как да се бръкне между камъните и да се изгребе водата, но се оказа, че Самон е оставил едно място отзад, където дъното се виждаше и от там изгребваха.
Когато пристигна в Полдиниа, още стражевата лодка направо го ограби, една десета взеха от всичко и най-хубавото отбраха. Стоката му не беше хубава в сравнение с техните и я продаде трудно. Купи каквото можа и бързо тръгна обратно. Сега вятъра не му помагаше и се влачи две седмици. На всичко отгоре когато наближи Итониа го засече корабът на принц Самадур. Лодката на Као бе почти празна и лека и побягна с издуто платно. Когато се стъмни продължиха да бягат и ги отнесе доста навътре. На сутринта кораб не се виждаше, нито бряг и не знаеха къде са. Бряг не видяха нито на следващия ден,нито на по-следващия. Започнаха да се тревожат. Бряг не се показа и на следващия ден. Запасите им от храна и вода намаляваха. На следващия ден видяха в далечината нещо синкаво като планини и обърнаха натам.
За два дни стигнаха бряг, но не знаеха къде са. Решиха, че са подминали Самад и се връщаха два дни назад. Оказаха се прави. На третия ден по обяд вече бяха на пристанището. Радостта на Као бе силно помрачена, защото хората на Тамрин също му отмъкнаха десятък и то най-хубавата стока. Явно трябваше да свиква с това. Откровено съжаляваше за това, че не закара кораба направо по реката до малкия пристан на каика.
Той не побърза да продаде стоката, макар много да ми се искаше да се върне при семейството си. Почти седмица се пазари със синчета на вождове за стоките от Полдиниа, колкото да не е на загуба.