Един ден се сети за страничния клон на дънера. Дълго се оглежда, но не видя нищо подобно. Започна да събира всякакви черва и върви и да пробва да вързва клечки докато получи някаква устойчивост. Само клечки вързани на триъгълник даваха нещо устойчиво.
Нещата започнаха да се усложняват. Пея му каза, че евентуално ще има бебе, но има много време докато й проличи.
Това го накара да пришпори експериментите си. Със сигурност знаеше, че няма да му дадат Пеа за жена, защото баща му бе беден, а нейния баща кроеше планове да я ожени за внука на шамана и да стане вожд, какъвто без благословията на шамана не можеше да стане. Вожд от доста време нямаха, защото шамана не обичаше синовете на бившия вожд. Освен големия бой който ще отнесе, можеше и да го убият, в най-добрия случай щяха да го прогонят завинаги, а можеше и Пея да убият. По тези въпроси големите бяха безкомпромисни и шамана не беше милостив, още повече, че шамана й бе хвърлил око за съпруга на внука си — тантурестия Симо.
Започна да събира много нагоре по течението на реката сал в един шубрак.
С Пеа се виждаха много рядко, за да не будят подозрение. Бяха се уговорили, ако възникне опасност да преместят белия череп на оградата на козарника с един кол.Този ден дойде много по-скоро отколкото предполагаха, още на следващото пълнолуние.
Бягство
Сутринта, когато Као отиде да изведе Козата и козлетата видя отдалеч че черепа е преместен. Огледа се и като не видя нищо подозрително изкара козите като тръгна надолу по течението на реката, заобиколи селото отдалеч и се насочи към сала. Свря козите в една долчинка наблизо и зачака.
Не след дълго се появи крадешком и тънката фигура на Пеа, прикривайки се зад храстите. Пеа не забелязваше двамата ловци, баща й и брат й които я следваха, но Као ги видя. Остави козите и се качи на сала, като отвърза въжето. Когато тя се показа Као и подвикна:
— Бързо, зад теб са.
Пеа се обърна, не видя никого, но за всеки случай се затича към него. Спря за миг преди да стъпи на дърветата, Као я хвана за ръката и я претегли към себе си и с крак отблъсна сала от брега.
Точно тогава изскочиха баща й и брат й. Баща й много приличаше на неговия баща, нисък, набит и широк, мощен с рошава брада и коса. Той с два скока се докопа до въжето с намерение да изтегли сала на брега и да се разправи и с двамата.
Као само пусна края на връвта и тя бавно заплува към баща й, който втрещен гледаше как се отдалечават от него. Као с няколко сигурни тласъка го закара на дълбока вода, така че нагазилия й във водата брат да не може да ги достигне. Той обаче хвърли копието си. Понеже бе до кръста във вода хвърли слабо и Као го отклони с клона, който използваше за гребло и копието цопна във водата. С още няколко тласъка сала стана съвсем недостижим и Пеа прибра копието на брат си. Съвсем истинско копие с остър кремъчен връх.
— Все ще ви намеря и ще ви убия! — съскаше брат й. — Ти си позор за нас.
Пеа седна на дърветата и каза тихо:
— Той целеше мен, Као. Брат ми се целеше в мен.
— Сега аз съм с теб. — успокои я Као.
Куай навлезе във водата и заплува към сала. Изчакаха го за да го качат и течението ги понесе надолу.
След малко се показа селището. Няколко камъка цопнаха около сала и шамана ги прокле вълци да им влачат червата.
На няколко пъти сала се завърташе, но Као се справи и стигнаха до острова, където той вече бе попадал веднъж. Там щяха да са в безопасност поне за известно време.
Проблемите се появиха веднага — нямаха огън и храна. Пиеха яйца и ядяха сурова риба, но колко време можеха да изкарат на такава диета. Поне на острова нямаше хищници. Као се замисли дали да не се опита да открадне огън от селото, но Пеа се възпротиви. Много беше рисковано.
Као счупи няколко големи клона и ги върза, а Пеа започна да плете трева за покрив.
Всеки ден Као ходеше на другия бряг и залагаше примки, а Пеа събираше яйца и плодове от острова. Козлетата бяха пораснали и бяха станали бързи и пъргави за да ги хване. Уби няколко кози с копието на брат й, но окачиха месото да съхне.
После дълго време Као не носеше нищо. Пеа не го питаше нищо, докато един ден Као не се появи с вързани кози и козлета на сала.
Пеа подскачаше около брега заедно с Куай.
— Ти си велик ловец Као.
— Виждаш ли! Никакъв ловец не съм. Сплетох около една полянка като козарник и те сами влязоха.
— Не си ли гладен? Защо ги пускаш? — настръхна Пеа при вида на това което правеше Као.
— Къде ще отидат? Ние сме на остров! Ще ги изядем когато сме гладни, не сега. Сега можем само мляко да пием.