Въпреки всичко което вървеше от добре към по-добре, Као настояваше пред боилите си да заделят повече за въоръжаване. На петата година покрай брега се довлече един кораб тип „разплетена кошница“. Нищо не им се разбираше от езика и никакъв преводач не намериха. Все пак този ден трябваше да дойде някога. Сега обаче Као бе по-сигурен с осемстотин семейства и дванадесет кораба. Този който дострояваха го продадоха на тези, които наричаха себе си тиатити и бяха от Тиатити ц цар Тиатити. Каквито и да бяха, изсипаха целия си товар, забраха купения кораб и оставиха един сановник в Лодар.
След два месеца тринадесетия кораб, продаден на Тиатити се върна с един кораб на Тамрин. Докара бронз, полускъпоценни камъни и сушено месо, натовари платове и вино и си замина набързо. Као призова всички мъже с цялото ом въоръжение и ги строи така, че капитана на кораба на Тамрин да мине покрай всички, докато стигне двореца, пред който стояха сто петдесет конника в три редици.
Као не познаваше капитана на кораба, но той го познаваше.
— Боил Као, великия цар на Самад и непобедимия Тамрин ти заповядва да се предадеш и да се явиш пред него да молиш прошка за тежки прегрешения. Склонен е да ти прости, ако се смириш. Това каза Тамрин, това ти казвам аз. Следва да те арестувам и да те предам на Тамрин.
Никой от присъстващите не се засмя.
— Капитане, аз владетеля на Лодара няма да ти отрежа езика за обидните думи, защото не са твои. Каза това което са ти заповядали и аз го чух, всички го чуха. Сега седни и кажи как е в Самад. Как е семейството ми и как се разви войната, защото тук малко неща научаваме.
— Великия цар Тамрин разби всички врагове и царува в небивала слава.
— За това се сетихме. Как са нашите.
— Не бива да говоря с теб, дори когато те арестувам, до пристанището на Самад.
— И за това се сетих. — каза Као с насмешка. — Сега кажи нещо човешки.
— Майка ти почина, Баща ти Баку е пленник и го държат в племето на цар Тамрин. Брат ти Вава и Хара с децата им се укриват из горите. Мако загина във войната с Поса и жена му преживява покрай родителите си с двете им деца. Сестра ти се ожени за един от горяните и за сега има едно дете. Великия цар Тамрин е много обиден от теб и близките ти ще пострадат, ако не се смириш пред него. Така ми каза да ти кажа.
— Сега предай на великия и непобедим цар Тамрин, да не закача роднините ми. Мога да ги откупя, но само, ако не ги е докоснал. Ако от сега нататък само ги докосне, видя какво стои отвън. Опиши му го добре и това е само което е в Лодар. Кораби имам да кача цялата си войска и да я стоваря в Самад. Този град съм го превземал вече веднъж, ще го превзема още веднъж и ще обеся Тамрин на портата на двореца. По-добре не му казвай нищо, сам сте се сети.
Као взе един дървен кантар и го подаде на капитана, който макар и слаб и сух съвсем се бе смалил.
— Това е моя подарък за Тамрин. Ако иска да търгуваме, му подарявам кантар. Дано прояви разум. Как са Хум и Емон.
— Хум живее някъде по реката. Емон бе обвинен в заговор и е в тъмница.
— Тамрин не върви на добре. Боли ме защото това е моето племе и моята кръв.
— Владетелю Као — поде капитана — не мога да предам този дървен кантар на Тамрин. Ще се обиди и ще ме накаже, трябва да те арестувам.
— Ако те е страх да се върнеш, остани.
Капитана го гледаше уплашено. Као също го гледаше недоумяващо.
— Добре, ето ти и един прост войнишки меч. Постави кантара и меча пред Тамрин и му кажи, че му подарявам едното от двете. Да избере сам. Преди да избере, нека пита цар Гофар колко мито му плащам на година.
Разговора приключи.
След месец цял Самад говореше как Тамрин е ритал дървения кантар из пристанището, докато го изрита в морето, нареди да убият Баку, бащата на Као и се закани да забие същия този меч в корема на предателя. Никой не забеляза как една странна конструкция от две сковани една за друга лодки се плъзна в тъмнината нагоре по реката и как пак в тъмнината след седмица изчезна в морето.
Наскоро след това една стрела закова Тамрин в тъмнината. Жреците говореха, че само морска сирена може от сто крачки да оцели от морето човек в тъмното.
Понеже там където е бил стрелеца намериха локва от вода, която се е оцеждала от мокри дрехи, докато е чакал да се покаже Тамрин, някои казваха, че е бил самия бог Ло. така или иначе след две седмици Тамрин почина. Наследи го неочаквано брат му Адик, който бе кротък човек и събра подкрепата на племената. и вождовете.
Всичко си продължи по старо му, само дето след половин година един нещастен бедняк, бивш стотник от армията на цар Самадан тихо напусна едно крайречно имение и със семейството си се пресели в Самад. Извадил кесия злато и купил хан на пристанището. Не мина и месец и Емон го пуснаха от тъмницата.