Един ден се появиха и три кораба на Лодара в Самад, кротко влизаха един по един на кея и си плащаха митото. Стоката им много приличаше на тази от Радак.
Хум измъкна от някъде пари и навлезе в търговията с вино. Емон доставяше какви ли не оръжия. По реката Вава изсипваше мед, кожи и дори глина и руда. Някакъв грънчар Бенлад се замогна от занаятчийски стоки. Горяните живееха добре от многобройните си стада и сиренето което правеха и се благодаряха, че мъжът на Ема, сестрата на Као го купува. Другата сестра на Као — Кира, която се бе оженила в тяхното племе не бе забравена и изкупуваше вълна и продаваше платове. На самото пристанище, до самия бряг купи голяма къща някакъв странник, който плуваше сам на две сковани една за друга лодки и обикаляше пристанищата. Минаваше рядко, много рядко, а вътре живееше някой си Ламур със семейството си като официален представител на Лодара, но важните въпроси ги решаваше странника с двете лодки. Всичко това не можеше да остане скрито за цар Адик.
Един ден, когато странника с двете лодки пак бе дошъл, самия цар Адик и един от синовете му, момче на дванадесет години на име Бодвар пристигнаха в представителството на Лодара само с двама стражи.
— Царя на Самад! — обяви тържествено единия стражник.
Поо и Ламур се поклониха, както подобава.
— Ние сме на разположение на ваше величество. — каза Поо.
— Това е синът ми Бодвар. Наше величество желае принц Бодвар да дойде с вас в Лодар и владетеля Као да се грижи за него както за собствен син. Да го учи като собствен син и принц на Самад.
— Това ще бъде велика чест за владетеля Као и цяла Лодара. — Поо не можеше да прикрие задоволството си. — само, че не отивам направо в Лодара. Имам да пообиколя. Не е ли по-добре и по-сигурно да изпратим принца с кораб.
— Ти Поо веднъж спаси това дете преди много години, сега едва ли ще допуснеш да му се случи нещо лошо. Нека пообиколи с тебе и да се учи. Аз ти вярвам. Каня те в двореца да си поговорим за старите времена.
Поо премигна неразбиращо. Сигурно когато плуваха по реката. Поо не помнеше, а и царя не уточни.
Преди да замине наистина си поговориха. Не бе глупак цар Адик. Всичко му бе ясно, но от търговията и той имаше полза. Болката му бе, че принц Самадур практически правеше морска блокада на Самад. Преследваше, грабеше и потапяше корабите на Самад.
— Всяка година губим повече кораби отколкото можем да построим — тъжно каза Адик. — Вие ходите по три кораба заедно и то добре въоръжени, затова не ви закачаше до сега, но скоро и това ще стане. Посъбра хора и е пленил още един наш кораб. Неговите сега вече са пет. Скоро ще ви нападне. Нека заедно решим въпроса.
— В какъв смисъл заедно? — попита Поо.
— Вие имате флот. Аз мога да ви дам войска.
— Ние и войска имаме. — отговори Поо. — Това, че с пет кораба вече е опасен и за нас е вярно. Ние строим по два кораба годишно, но можем и по три., но нашите кораби са търговски. Ако сега влезем в битка с него, можем да загубим пет или седем кораба и няма гаранция, че на него няма да му остане нито един. Гофар му дава убежище и ако се наложи, ще построи още кораби в Полдиниа. Едва ли крие всичко на Итониа. Може да дели с Гофар. Това е тежка война.
— Рано или късно това ще стане наша обща война. Затова в знак на приятелство изпращам на Као не друг, а сина си. Негови роднини тук има достатъчно за заложници. Тук има и достатъчно хора които са му верни. Той знае колко кораба строя и накъде тръгват. След войните на брат ми и хазната е празна.
— Какво точно предлагаш?
— Постройте ми бойни кораби!
— Каква е гаранцията, че един ден те няма да тръгнат срещу нас?
— Синът ми е гаранцията! Това малко ли е.
Разговора затягаше. Поо нямаше чак такива пълномощия. Това трябваше да го реши Као или дори съвета на боилите.
— Кой сте плати корабите? Кой сте ги управлява? Как твоята войска ще стигне до тях? Това са тежки въпроси.
— Няма да ви вземам мито, докато се изплатят половината от корабите. Другата половина кораби нека са ваши с ваша войска. Нека изпращам по десет моряка с всеки ваш кораб. Като чувам каква войска има Као, толкова не е заплаха за вас.
— Така може. До седмица твоите моряци да са готови. — на Поо му се стори, че сделката е справедлива и навременна. С пет кораба бе въпрос на време Самадан да ги нападне. Пое риска да ангажира Лодара с война.
Още същия ден Поо изхвърча от пристанището с Бодвар. Пресрещна след два дни три кораба, които се прибираха от Поса към Лодара и заедно дочакаха след още два дни други три, които пътуваха към Самад и поеха заедно покрай брега. Поо най-много се опасяваше от преминаването между Итониа и брега. Самадур обаче ги нападна пред Самад. Толкова искаше да демонстрира силата си пред града, че не се спря и пред числено превъзходство.