— Ха! Затова ли си тук?
— Да!
— И?
— Не знае.
— Вече знаеш. Не бях нито аз нито моите кораби.
— Кой знае? Може ти мисли Тиати.
— Тиати може да не мисли повече, не бях аз.
— Това добре. Тогава прави боен кораб Тиатити.
— Добре имаш четвъртия боен кораб и ще търгуваме.
— За какво даваш боен кораб.
— За бронз.
— Много искаш. Колко бронз?
— Колкото дадете, половината ще ви върна като хубави оръжия и един кораб храни за изработката.
— Добре. Сега добре.
— Никой ли не е оцелял от вашите?
— Не. Търсили като роб от Хуру до Софа.
— Къде е Софа? — наостри уши Као.
— Далеч, към нас по-далеч. Наш кораб сигурен много, но бавен. Аз отплава с кораб. Тука няма повече гледа.
Као си тръгна доволен. Не беше Тиати. Тогава Кой? Големите играчи в това море са Усана,Садик и Радак. Дори Садик няма добри стоки. Радак! Трябваше да провери дали Радак има нападнат кораб. Глупости. Радак и Усана мат най-добрите стоки и най-добрите кораби и могат да си решат проблемите без да използват услугите на отрепки. Кой мъти водата тогава?
На една суша са Полдиниа, Самад и Поса и могат да търгуват без да ползват море и единствено Самад има граница и с двете. Самад би имал полза да няма търговия по море, ако имаше добри занаяти и земеделие, но няма нито едното, нито другото и също е засегнат дори повече от Лодар и фактически е останала без флот. Дали Адик не разчита Лодар да продава само на него и той да препродава на Поса и Полдиниа или понеже не може да направи нищо по-добро от Радак, да го ограничи в търговията.
Колкото и да мислеше, без допълнителна информация не можеше да се намери отговор.
Съвета също не стигна до никъде. Поо получи нова лодка, като компенсация за загубата на катамарана в Самад и всичко минаваше на военни релси. До седмица трябваше да се върнат последните три кораба от Радак. Щяха да чакат новини от там.
Най-радващото бе, че корабите се върнаха без новини. Радак не им създаваше проблеми. Окомплектоваха два кервана със стока за Тиати и Усана. Представителя на Тиати също си замина. Докато се върнат вече трябваше да има поне два бойни кораба.
Пеа роди момченце и го кръсти на баща си Току. Као вече очакваше поредните изблици на ревност.
Морски битки
Корабите които строяха вървяха бързо. Леки, пъргави и бързи. Као седмица лично обикаля със първия кораб и малкия му екипаж. Бойните кораби бяха само платна, весла и таран. Отказаха се от идеята да ги пълнят с войска, защото и без това бяха малко хора. Дълго работиха над тарана. В края на краищата решиха тарана да бъде подпрян на опори под дъното на кораба, без да е част от него, а само привързан с въже, което може да се отсече или дори да се скъса. Не им се искаше бойния кораб да отиде на дъното заедно с противника, ако тарана се заклещи. Няколко пъти трошаха дъски с тарана в залива, но кой можеше да каже какво ще се случи в реален бой?
Когато бе готов и втория кораб, решиха да ги изпробват. Тръгнаха към Самад с надеждата да намерят корабите на Самадур и ги откриха между Итониа и брега. Самадур като ги видя също подкара флотата към тях, приемайки ги за по-големи лодки и лесна плячка. Бързо се разбра, че бойните кораби са много по-бързоходни, а когато единия боен кораб атакува един от самадуровите и го прониза, не го възприеха на сериозно. По-скоро си помислиха, че от страх или от некадърност корабчето се е блъснало в тях. По план втория боен кораб, на който бе Као, трябваше само да гледа резултата. Когато обаче първия боен кораб се освободи от ударения, Као реши да повтори удара и с неговия. Сега обаче го очакваха. Когато се приближи, към корабчето полетяха канджи, които се заплетоха във въжетата и се забиха или заклещиха. Това не предотврати удара, но изтеглянето стана невъзможно, а бойците на вълни прескочиха на малкото корабче. Као с няколко удара изби тапата на дъното и скочи зад борда. Първия боен кораб премина пъргаво и хвърли въжета. Който успя да се хване за въжетата го повлече бясно по вълните и по някое време успя да ги изтегли на кораба. Другите, които не успяха ги избиха със стрели или се издавиха. Спасиха се Као и още двама, а пет не успяха. Као бе натъртен и с изкълчена и жестоко охлузена от въжето ръка, но Ло пак се смили над него.
Чувстваше се виновен за смъртта на петимата. Двата вплетени един в друг кораба потънаха, а първия пробит го закрепиха с насмолено платно и макар да изхвърляха вода като бесни започнаха да се отдалечават към Полдиниа. Жертвите им и от другия кораб не бяха много, успяха да си приберат хората. Бойния кораб ги следваше от далеч, въпреки, че някой от флотата на Самадур от време на време ги подгонваше. След обяд успяха да закрепят втория таран под корпуса за своя увереност, но не искаха да рискуват. По интересно бе къде ще отиде за ремонт повредения кораб. Као бе изключително разочарован. Довлякоха го до Итониа и внимателно го долепиха до брега.