Липсата на огън обаче ги огнетяваше. Какво ли не пробва Као, но само шамана знаеше тайната.
Веднъж като гонеше едно прасе копието на брат й не улучи и се удари в един камък и се счупи кремъчния му връх и изхвръкна искра, като от огън. Свинята избяга, но Као бе доволен. Започна да чука с какъвто камък намери по кремъка и понякога изскачаха искри. Прибра се веднага, като по пътя събра няколко необработени кремъка и камъни.
Пеа дълго се чудеше какво прави. Не й обръщаше внимание и чукаше камъните един в друг.
Накрая търпението бе възнаградено. Правеше си остриета за копие и се опитваше да пали огънят искрите. Тя разчисти място и му донесе суха трева, с каквато майка й разпалваше огън и няколко сухи съчки. След дълги усилия накрая успяха да разкъдят от искра сухата трева и само внимателното подухване на Пеа породи първото пламъче. Този ден ядоха печени яйца и месо до насита.
Скоро се наложи да ловят козите една по една и да ги затварят в обширен козарник защото бяха на път да оглозгат острова. Ходеха и двамата на другия бряг да кършат клонки и да скубят трева за да ги хранят.
Пушека от техния огън бързо доведе ловците до острова им. Крещяха заплахи и хвърляха камъни от брега, единствено Куай им отговаряше винаги.
Идваха периодично през няколко дни, но разредиха идванията. Накрая идваха или неговия, или нейния баща, поседяваха, поседяваха, пооглеждаха ги и си тръгваха. Баща му Баку ги съветваше да се махат по-далеч. Винаги оставяха по нещо за ядене по брега и се отдалечаваха.
С напредването на времето птиците оредяха, млякото на козите намаля. За двамата имаше предостатъчно, а й крехкото тяло на Пеа наедряваше видимо.
Един ден Као бе спрял до една локва и нареждаше камъчета по едно недоизгоряло парче дърво и съответно пускаше същия брой камъчета в поклащаща се в локвата кратунка. Кратуната и парчето дърво бяха почти еднакви, но дървото потъваше на третия камък, а кратунката потъваше само на един пръст по-дълбоко и можеше да носи още камъчета. Као ги гледаше замислено, когато чу гласа на баща си.
Имаше новини от селото, лоши новини.
— Као, ела тук.
Као се подчини. Баща му сигурно имаше основателна причина да не иска да говорят през реката. Като пристигна на брега и издърпа сала каза:
— Как сте в селото. Имате ли храна?
— Ще ти кажа, а вие имате ли храна? — с това Баку приключи обичайните любезности. — Как е Пеа, майка й цял ден ходи след мене и поръча да я видя.
Пеа стоеше на брега срещу тях и Баку я виждаше.
— Ела на острова и постой при нас. — покани го Као.
— На това нещо не се качвам. Трябва да ти кажа нещо. Дивеча намаля и ловците срещнаха други ловци. Брат й Маро е пострадал, ръката му е счупена. Попу е убит с копие.
— Как е станало? Защо?
— Ловците отишли много нагоре по реката, на три дни път, тогава ги нападнали.
— Маро хвърли копие по Пеа.
— Сега Маро не говори за това. Храната стана малко, а зимата още не е дошла. Други ловци са ги срещнали и на два дни път. Рано или късно ще открият селото. Дядо ти, когото не помниш, този който го уби глиган е разказваше, че неговия дядо е живеел до голямата вода Море и след като им открили селото ги нападнали. Убивали ловци и отвлекли жени. Тогава сме се скрили в тези гори. Сега ни нападат и от планините. Питам се дали не може да прехвърлим селото на другия бряг.
— На другия бряг никой ли няма.
— Поне никой не сме виждали до сега.
— Ела на острова и хапни с нас. — настоя Као. — Ако ще се прехвърляме на другия бряг, все ще трябва да се качиш на сал.
Баку неохотно се съгласи. Щом се разгледа мъдро каза:
— Напролет ще дойде много вода и ще ти залее колибата. Нека направим нова по-нависоко, до козарника.
Пеа много се притесни за брат си Маро и се сви в ъгъла на колибата, докато те говореха навън.
— Вече можете да се върнете в селото.
— Защо да се връщаме? — Попита Као.
Баку не отговори, само очите му гладно гледаха козите.
— Откъде взе огън? Това исках да те питам през цялото време.
— Сам си го направих! — гордо отвърна Као.
— Боговете са те дарили с дарба на шаман? — подозрително го изгледа Баку.
— Боговете са милостиви понякога и от камъните изскачат искри. — отвърна Као. — Шамана благослови ли вожд?
— Не, но ще му се наложи скоро. На война трябва млад и силен вожд. Да не би ти да се кандидатираш?
— Не. — отвърна Као — Тук вече съм вожд.
Баку се засмя после се замисли. „Тук, на острова Као е и вожд, и шаман.“
Баку се застоя при тях няколко дни и направи доста неща, от нова голяма колиба до голям глинен съд който опече на специален огън в огнище високо като дърво. Као никога не бе виждал нищо подобно. Баща му не обясняваше много, освен: „Покажи го и ти на децата си, както дядо ми го показа на мен.“