— Острова не е ваш, защото не го контролирате. В момента е база на грабители, от които ние загубихме много кораби и искаме острова като компенсация и за бъдещи загуби във война която не ни засяга.
— Ние ще овладеем Итониа. — Каза као уверено. — Можете да имате база и складове, но под наш контрол.
— Ние можем да си издействаме складове и в Полдиниа без усилия. Това не ни задоволява. Искаме да населим Итониа и да не плащаме мито.
— На Итониа няма да плащате мито. — съгласи се Као. — Итониа обаче ще се контролира от моя войска. Докато сме приятели ще бъде така.
— И до кога ще сме приятели? — попита представителя. — Когато Садик вече не е заплаха за вас, ще бъдем ли пак приятели?
— Когато Садик вече не е заплаха за нас, аз, цар Као, цар Адик от Самад или цар Гофар можем винаги да завладеем отново Итониа когато си поискаме. Вие сте далеч и не можете да опазите Итониа дълго. Ако се споразумеем вие да използвате Итониа като база, а аз да контролирам Итониа, всеки получава каквото иска.
— Ти ще приемеш ли петстотин човека, които да работят в базата. Не желаем да ползваме твои майстори и твоя охрана и роби в складовете за товарене и разтоварване, защото иначе ще ни излезе златно. Искаме там да са наши майстори и с наша охрана.
— Да, ще приема петстотин човека, които да обслужват вашата база, но при условие, че няма да са роби.
— Как така няма да са роби? Кой тогава ще товари и разтоварва корабите. Няма смисъл това което казваш.
— Хората които работят в базата ви, могат и да са свободни.
— Кой свободен ще товари кораби? Това е нелепо.
Као не бе очаквал такъв проблем. Те бяха робовладелско общество, а той не можеше да има роби в царството си. Беше се заклел и нямаше да го допусне.
— При мен няма роби, кой товари корабите ми. Плащам и ми ги товарят.
— Ако вземем да плащаме на робите за всичко, няма да печелим. — отстояваше позицията си представителя. Дори попита преводача, дали наистина в Лодар свободни са товарили кораб. Когато преводача потвърди се учуди още повече. Разговорите обаче запънаха.
— Можете да ми продадете тези роби — каза Као. — Аз ще ги убедя да ви товарят корабите.
— Да, ти ще ни ги платиш веднъж, а ние ще плащаме на тебе за всяко товарене. Не става.
— Това не е най-големия проблем. Ако се наложи, моите хора ще товарят корабите ви.
— Как ще ги накараш да товарят кораби, нали са свободни? — недоумяваше представителя на Тиати.
— Продайте ми тези толкова важни товарачи на половин цена и аз ще ги накарам да ви товарят корабите на половин цена. Искам ги със семействата им. Така става ли?
— Защо ще плащаш и за жени и деца, които не вършат работа? — попита недоверчиво представителя.
— Приеми, че съм глупав. Сега ги купувам. Когато пристигнат в Итониа, ще ги освободя и ще ви товарят и ремонтират на половин цена. Става ли?
— Хитрец си ти! — засмя се представителя на Тиати — Те само си мислят, че са свободни. Залъгваш ги. Докато са на Итониа, няма къде да ходят и пак са ти роби. Голям хитрец си ти. Така става. Сега плащаш половин цена и после те товарят и ремонтират на половин цена. Понеже не получаваме остров Итониа, Тиати не участва във войната. Изпращаме само десет кораба с петстотин бойци да прочистят Итониа от разбойника и петстотин роби. После се връщат и остават постоянно само петдесет души за охрана.
— Така е добре. Приемам. Ние също ще атакуваме с десет кораба и петстотин бойци.
— Кажете кога?
— Сега е пълнолуние. Не следващото пълнолуние, чак по-следващото пълнолуние. Нашите кораби ще са там.
— Нашите също ще са там.
Преговорите приключиха. Корабите бяха пълни и бе време за връщане.
Когато Као се върна, Поо бе вече в Лодар. Гофар не искаше съюз с Адик, заради граничната си война с Тамрин. Адик бе побеснял при новината, че Као е цар. От Лодар не са получили нито един кораб, както се бяха договорили. Адик се чувстваше сам и изоставен срещу армията на Садик по границите си.
Трите кораба бяха ходили два пъти и бяха докарали още триста човека. Сега ги чакаха до ден два да се върнат пак с още бежанци.
Върна се и кервана от Усана. приятеля му Самон не бил в Усана и го чакали да се върне от плаване седмица. Преговори за коалиция срещу Садик имало, но без резултат. Усана заявила, ще може сама да разгони селяните на Садик, когато с Радак си изтощят силите. Обещали ако си променят позицията, да изпратят посланик в Лодар.
Подготвиха флота за нападение срещу Итониа. Поо ги поведе в уговореното време. Бойци, бежанци от Поса и местни, които искаха да се върнат със семействата си също бяха на корабите.