Мотаха се нагоре по реката две седмици, време достатъчно да се доберат както до Полдиниа, така и до Поса, особено, ако някой стар приятел им беше дал коне. Вече не ги търсеха. Бяха сигурни, че са изчезнали. Као се зае да си прави лодка, както бе видял от Поо на младини. Огънят гореше само вечер, за да не се вижда дима от огъня. Набързо привърши лодката, но му се видя малка и се зае да направи по-голяма. Денем ловуваха, а вечер Као прогаряше дънера. После свърза двете лодки като катамарана на Поо. Спуснаха се надолу по реката и пътуваха само нощем. Понеже бе направил мачти и на двете лодки, катамарана бе станал много бърз. Изчакаха вятъра да духа силно от сушата и тръгвайки на смрачаване прелетяха устието на Ло в мрака и продължиха право напред в морето така, че на зазоряване дори брега не се виждаше. Као пак се почувства любимец на Ло.
Сега когато вятъра ги носеше все по-навътре в морето можеха да си поговорят на спокойствие.
— И така, Едес, Коя си ти?
— Не ти трябва да знаеш. Ако исках да те убия, вече да си мъртъв. Тук поне не мога да те убия, защото не мога да управлявам лодката и няма как да стигна до никъде.
— Коя си все пак?
— Нали чу хората! Шпионка, развратница, кучка. Това ти стига.
— Да те закарам ли до Софа?
— Глупак си ти, Као. Явно е пристигнал кораб от Тиати и някой е казал, че Едес, дъщерята на Батабар е женена в Тиати за принц Куори и си е била там когато са тръгвали.
— Кажи тогава на глупака коя си. Иначе отиваме в Тиати, да чуя как ще си говориш с тях.
— Нямаме нито вода, нито храна да стигнем до там. приеми ме такава каквато съм. Няма да те убия и ще изчезна от живота ти веднага щом мога. Подарявам ти живота каквото и да ми струва.
— Защо си толкова великодушна? Не те ли е страх, че аз ще те убия?
— Не! Няма да ме убиеш, щом не го направи до сега. защо толкова искаш да знаеш?
— Искам да зная кой се опита да ме убие? Много е важно за мен, защото ще опита пак.
— Няма да се изненадаш! Така или иначе ще го научиш някой ден, така, че по-добре аз да ти го кажа. Баща ми! Баща ми Самадур. Когато разбрахме, че убиецът те е улучил, но са още жив, аз дойдох да те доубия. Когато обаче видях как подпомогна братята и сестрите ми израсли в мен нещо се пречупи в мен. Ти не ги мразиш и не го направи защото знаеше коя съм.
— Това няма никаква връзка, аз го обещах на дядо ти. Мъдър цар беше той. Много ме ценеше. Каза за мен, че е държал бисер в ръцете си, но не го е видял в калта и това му е струвало короната.
— Защо го направи?
— Исках само да спася народа си от плен. Ловеше ни като добитък за роби. Нямах избор. Исках да спася себе си и жена си.
— Само за това?
— Да. Никога не съм мислил да ставам цар. Исках да живея спокойно с жена си на едно островче с двадесетина кози.
— О! Богове! Двадесетина кози! Дядо е можел да ти даде две хиляди.
— Не, двадесет ми стигаха и аз си ги ловях по поляните.
— Толкова ли ти стига, за да си щастлив?
— Да.
— И за това ти, Хум, Емон, Тамрин и Матао му разбихте царството?
— На нас ни стигаше. Само Тамрин искаше да е велик вожд, поне на още две села.
— Тогава защо заграби половината свят?
— Използвах добри моменти да осигуря мир и спокойствие на хората си. Само толкоз. Винаги някой ме нападаше, защитавах се и се възползвах.
— Ти си луд. Как след като си държал в ръка съкровището на дядо и три царства можеш да мислиш, че щастието е да имаш двадесетина кози на островче вдън горите?
— За какво са ми повече? Не мога нито им изпи млякото, нито да им изям агнетата заедно със семейството си.
— Ти беше цар. Не искаш ли пак да властваш.
— Не! Стига ми толкоз.
— Луд!
„Едес“ помълча доста време:
— Сега накъде? Към Итониа или към Лодар. Където ме довеят ветровете.
— Баща ми ще те чака между Самад и Лодар. Сигурно вече е узнал, че си избягал. Чака те за да те убие.
— И аз точно това си помислих. Мога да сляза на Итониа от към другата й страна, но по-добре да не рискувам. Как така никой не знае за теб? Дядо ти не спомена за теб. Да не би да се окаже, че не си дъщеря на Самадур?
— Не ме е споменал, защото не съм била пленничка при Тамрин. Когато Самад падна, аз съм била детенце обречено на брата на Гофар. Заради мен беше приятелството межди баща ми и него, докато ме измъкне от там. После ме обучиха най добрите убийци и войни. Целта на живота ми бе да отмъстя на всички и да върнем баща ми на престола. Сега и аз съм беглец. Баща ми няма да ми проси и все някой от убийците му ще ме достигне. Трябваше да те компрометирам и да те убия. Трябваше да предизвикаме безредици и баща ми да се върне като спасител на града си. Не очаквах да ме разкрият толкова скоро.