— Нямаме избор царю. — изпъчи се капитана. — Лохим живи ще ни одере. Оставаме да ти служим.
— Добре, добре. — каза по-тихо Као. — Утре ще ви кажа какво ще правим През нощта заедно със Сисин стъкмиха един товар храни за кораба. Още сутринта Као започна да обикаля майсторите с настояване изделията да бъдат не само функционални, но и красиви. По традиция кораба тръгна за Радак. Още преди да се върне четири кораба се дотътриха до Лодара и се поставиха в разпореждане на Као. Какво ли щеше да стане като се разчуе къде е. Малко след като кораба се върна от Радак и пълнеше трюмове с занаятчийски стоки за Тиати пристигна кораб от Поса. Хум бе научил къде е и му потвърждаваше верността си. По-добра новина не можеше да има и това много окуражи поизплашените жители на Лодара, сепнати от собствената си смелост и действия. Хум бе легенда и символ на непобедимост.
Дори Као се промени. Самина му каза:
— Сега пак си цар! Държа се като петел, докато беше слаб, а сега си непоклатим.
— За да съм непоклатим трябва да се опра и на теб. — нежно отговори Као, а Самина му подаде ръка.
Као реши да действа веднага. С четирите кораба потегли за Итониа. До схватка въобще не се стигна. Корабът изпратен от сина му нямаше шанс срещу четири кораба и явна поддръжка на местното население. Капитана се обърна директно с молба за милост и великодушно я получи. Сега на Као не му се искаше да влиза в конфликт със сина си. трябваше да измисли нещо и да запази някаква общност на градовете. Всичко щеше да се реши от брат му. От Итониа изпрати един кораб в Полдиниа начело със Сисин.
Когато корабът се върна на Итониа Као веднага заразпитва Сисин.
— Как е брат ми?
— Разярен. Разярен както от твоята глупост, така и от сина ти.
— Е, с мен ли е или против мен?
— Не мога дати отговоря еднозначно. Два дни говорих с него. Много му се иска да е цар, но се страхува както от претенциите на Лохим, така и от армията на Хум, която един ден може да цъфне пред стените на Полдиниа.
— Ти да не си го плашил?
— Не. Само му казах, че Хум ти е останал верен.
— Ха. Това си е заплаха. Какво иска брат ми?
— Нищо не иска. Няма нищо против да ти дава твоята част от данъка, но се страхува, че може да влезе в конфликт с Лохим. Лохим е млад и буен и също иска данъка който дължи и на теб. Пеа е бясна и преговори не могат да се водят. Пеа стои зад всичко. Бясна е и тя е насъскала Лохим срещу новата ти жена. Ти си заподозрял метеж и си побягнал. Сега вече е късно. Брат ти единствено иска да знае, дали ако ти плаща данък ще може да разчита на помощ ако Лохим го нападне задето не плаща данъка на него. Предпочита да си уредите семейните въпроси преди да му се мярнеш пред очите.
— Лохим създава ли му проблеми?
— Да. Когато не получил отговор на ултиматума чичо му да плаща на него данъка, започнал да напада и да отвлича стока от пограничните владения. Освен това Лохим е категоричен, че Брат ти трябва да те предаде на него ако те залови.
— Рано му беше да става управител, но аз бях изплашен, че умирам и докато се възстановя оставих всичко на него.
— Всеки греши, но не може да се иска от ранен човек да се натоварва с всичко.
— Сисин приятелю, как да озаптим Лохим. Не искам да хвърля върху Самад войските на брат си и на Хум. Хора от едно племе сме. Не бива да се избиваме.
— Това е проблема царю. На някакъв етап брат ти няма да изтърпи грабежите по границата и ще изпрати войска. Тогава ще се започне. Трябва да намерим начин да го спрем.
— Сисин, какво ще кажеш да държим три кораба пред Самад и да пресрещаме всички наши кораби. Капитаните и екипажите са мои хора, освен това ще държим армията в Самад.
— На Самадур ли ще се правиш?
— Защо не. Това вразумява.
— Да, но няма да спре Пеа и Лохим да изпращат малки отряди да тормозят и грабят в покрайнините на владенията на брат ти.
— Сисин, хайде да намерим Поо и другите от старата гвардия. Искам да се съберем всички, включително Самина…
— Защо и Самина? Нали тя е проблема. Защо не я разкараш и не се сдобриш с Пеа и всичко да свърши?
— Не ме прекъсвай Сисин, все пак аз съм царя. Самина има нещо, което ние нямаме. Не, не се смей, не става въпрос за гърдите й. Самадур има агентура в Самад. Самина ще изчезне при първа възможност и без да я пъдя, но до тогава нека я използваме. Сега тя бяга и от баща си и се крие зад мен. Някой ден ще изчезне като сянка, не я познаваш.
— Какво мислиш да правиш?
— Мисля да затворя Лохим и Пеа в Самад. Първо ще се появят малки отряди, които да събират данък за мен и полето около Самад ще се опразни от размириците. После мисля да направя град на другия бряг на реката Ло, там където бе селището на Матао и от там да контролирам района на Самад, а самия град ще оставя на сина си. Един ден аз ще си отида. Синът ми също дори да живее сто години. Двата града ще се слеят един ден и всичко ще се забрави.