Вожда направи няколко крачки и се обърна:
— Забравих да ти кажа Као, приятелката на жена ти Хара си взе един пленник. В селото вече станаха повече от една ръка пленници и ако си събираш племе мога да ти пратя поне тях двамата.
Това звучеше по-скоро като молба, Као да изхрани поне още двама през зимата. Жена му вече махаше от другия бряг от радост, че самотата й свършва.
— Да, ще ги взема. Мога да взема и още някого.
— Вече си вожд Као. Довиждане вожде. — това не прозвуча несериозно.
— Довиждане вожде. — отвърна Као.
След три дни Као и жена му пристигнаха в селото пеша за учудване на всички, които ги очакваха на сал. Шамана претупа церемониите презрително бързо, но така или иначе боговете бяха уведомени за новите реалности.
Као се учуди от няколкото желаещи да дойдат при него на острова, но твърдо обеща само на един.
На другия ден след като изядоха козите, Као взе със себе си трима млади ловци и се заеха да строят сал който да носи поне тях. До пладне бяха готови. Взеха три топа дълго въже и отидоха на другия бряг без проблеми. Вързаха въжето на едно яко крайбрежно дърво, върнаха се обратно и завързаха другия край на въжето за друго дърво до селището. Као направи две клопки и завърза сала за въжето на две места. Това за сега им стигаше. Всеки един от тримата придърпвайки сала по въжето отиде заедно с Као на другия бряг и се върна. Као реши, че не му влиза в задължението да ги учи на свободно плаване, а пък и не искаше ако стане нещо да обвинят пак него. Достатъчно дълго живя с проклятието вълци да му влачат червата и страха това да не се случи наистина.
Много му се искаше да вземе на острова първия пленник Зак, но двама пленника срещу него сам с младата му жена не бе добра комбинация и за това с много преговори взе млади семейства, едно от своя род и едно от нейния и това на приятелката й ,няколко старци, както и една вдовица с три деца и майка й, заедно с по-малкия му брат общо петнадесетина човека. Това бяха възможностите му.
На острова за негово учудване пленниците се почувстваха по-свободни. Веднага след като построиха колиби на семействата се заеха да кършат клони и да ги набучват в три гъсти колони около новосъздаденото малко селище. На въпроса му какво правят, отговориха кратко: „-Ще видиш след време.“
Као едвам ги дочака да свършат и ги накара да му направят всички възможни оръжия които знаят.
— Не можем, Каза Поо. Ако ръката ми докосне оръжие, ще ме убият.
— Да, това и аз го чух, но вожда не е тук.
— Аз съм дал дума.
— Дал си дума на вожда на селото, а не на вожда на острова. В селото няма да ходиш с оръжие, тук също, но аз ти разрешавам да го направиш и да обучиш ловците и децата да си служат с него.
— Ти ли си вожда? — попита Поо. — Много си малък.
— Затова съм малък вожд. Като порасна ще стана голям вожд. На този остров аз съм вожда. Ако не искаш да си тук, върни се в селото или върви където искаш. Казах!
— Добре — съгласи се неохотно Поо. — Тъй да бъде, но преди да направя нещо подобно, ще помоля вожда на селото да ме освободи от дадената дума.
— Така да бъде. — Као също побърза да тушира конфликта. — Ще отидем всички в селото на празника на слънцето. До тогава можеш да показваш без да пипаш. Видях как хвърляте стрели. Това служи за лов. Ти с какво ще ловуваш или си кандидат за козар. До другата зима ще имаш дете от жена от нашето племе и ще си част от нас. Тези оръжия ми трябват за лов преди всичко, защото трябва да доживеем до другата зима. Между другото, нали с брадва сякохте клоните които набихте в земята, или това не беше оръжие? Щеше да е оръжие, ако с брадвата заплашиш някой от нас.
Пленниците се спогледаха.
— А ти? — обърна се Као към първия пленник — Зак.
— Ще ти направя оръжия, — Каза той с готовност. — но и аз ще искам разрешение от вожда в селото.
— Тогава направете нещо което го няма тук и не е оръжие, но да е полезно поне за храна.
Поо взе един няколко ремъка и един чепат клон. Заплете ремъците и натопи клона в реката. Всички с учудване гледаха и не виждаха смисъл в това, докато над съоръжението не мина една едра риба. Тогава Поо с едно движение изхвърли рибата на брега.
— Ето това исках. — Каза му Као.
Зак започна да учи децата да хвърлят камък с прашка. Поодариха се някои, но едно от децата дори успя да улучи птица.