Внимание! Дръжте КАПАНА затворен винаги с изключение на момента на изваждането на ПЛЯЧКАТА. За влизането на ПЛЯЧКАТА в КАПАНА не е необходимо той да бъде отварян, тъй като за работата му се използва принципа на осмозата и плячката се всмуква направо в него.“
— Какво ли не измислят! — възхити се Дайли.
— Закуската е готова! — извика Търстън.
— Първо ми помогни да сложа капана.
Търстън, вече облечен в бермуди и ярка спортна риза, излезе и се загледа недоверчиво в капана.
— Наистина ли мислиш да се мотаем с него?
— Разбира се. Може да хванем някоя лисица.
— Че какво, по дяволите, ще правим с лисица? — учуди се Търстън.
— Ще я пуснем. Удоволствието е в хващането. Хайде, помогни ми да го вдигна.
Капанът бе изненадващо тежък. Двамата го замъкнаха на петдесетина метра от бунгалото и го завързаха с веригата му за едно младо борче. Дайли натисна първия бутон и капанът леко проблесна. Търстън отстъпи бързо.
След пет секунди Дайли натисна втория бутон.
От дърветата в гората още капеше, катеричките скачаха по клоните, а високата трева тихо шумолеше. Капанът стоеше спокойно до дръвчето, а мрежата му леко проблясваше.
— Идвай — каза Търстън. — Яйцата трябва да са изстинали.
Дайли го последва към бунгалото, като поглеждаше през рамо към капана. Той си лежеше сред гората в мълчаливо очакване.
Семиш, къде си? Имам спешно нужда от теб. Може да ти звучи невероятно, но малкият ми планетоид се разпада пред очите ми! Ти си най-добрият ми другар, Семиш, приятел от детинство, най-близкият човек при чифтосването ми и освен това си приятел на Фрегл. Разчитам на теб. Не се бави много.
Вече ти съобщих началото на историята. Земляните приеха моя капан като капан и нищо повече. Веднага го включиха, без да се замислят за възможни усложнения. Точно на това и разчитах. Невероятното любопитство на съществата от Земята е добре познато.
През цялото време жена ми пълзеше весело по планетоида, обзавеждаше наново колибата ни и се радваше на промяната след живота в града. Всичко вървеше добре…
По време на закуската Търстън обясняваше с педантични подробности защо този капан не може да работи, тъй като няма отвор, през който да влезе плячката. Дайли се усмихваше и му обясняваше принципа на осмозата. Търстън настояваше, че такова нещо не съществува. Когато чиниите бяха измити и подсушени, те тръгнаха по мократа, хлъзгава трева към капана.
— Гледай! — извика Дайли.
В капана имаше нещо. Нещо с размерите на заек, но яркозелено на цвят. Очите му бяха изтеглени на някакви стълбчета и то щракаше с щипки като на рак към тях.
— Никога повече ром преди закуска — каза Търстън. — От утре! Подай ми манерката.
Дайли му я даде и Търстън изля две яки глътки в гърлото си. После отново погледна хванатото същество и се потресе:
— Брррр!
— Аз мисля, че това е някакъв нов вид — заяви Дайли.
— Нов вид кошмар. Не е ли по-добре да тръгнем за езерото Плесид и да забравим това?
— Не, разбира се, че не. Никога не съм виждал такова нещо из книгите си по зоология. То може и да е напълно непознато за науката. В какво ще го държим?
— Да го държим?
— Ами разбира се. Не може да остане в капана. Ще трябва да му построим клетка и да разберем с какво се храни.
Лицето на Търстън изгуби част от обикновено спокойния си вид.
— Виж какво, Ед. Няма да прекарвам отпуската си с това нещо. Та то може и да е отровно. Пък и съм сигурен, че има лоши навици. — Той въздъхна дълбоко и продължи: — В този капан има нещо неестествено. Нещо… нечовешко!
Дайли се ухили.
— Сигурен съм, че са казвали същото за първия автомобил на Форд и за лампата на Едисън. Този капан е просто още един пример на американския прогрес в техниката и технологиите.
— Нямам нищо против прогреса — твърдо каза Търстън. — Обаче в други направления. Не можем ли просто…
Той погледна лицето на приятеля си и млъкна. Дайли имаше изражението, което трябва да е имал и Кортес, когато е изкачил връх Дериън.
— Да — заговори Дайли след малко. — Така мисля.
— Какво?
— После ще ти кажа. Първо да направим клетка и да включим капана отново.
Търстън изпъшка, но тръгна подире му.
Защо още те няма, Семиш? Не разбираш ли сложността на положението ми? Не разбра ли колко завися от теб? Спомни си за стария си приятел! Помисли си за лъскавата козина на Фрегл, заради която се напъхах в тази каша. Поне ми се обади!
Земляните използваха капана, който естествено изобщо не е никакъв капан, а предавател на материя. Другият му край е скрит на планетоида и аз го зареждам с дребни животни, които хващам в градината. Земляните ги изваждат винаги от трансмитера. Не знам с каква цел ги вземат. Но един землянин събира какво ли не.