Погледът му се спусна обратно надолу, търсейки подозрително червено петно или влакънца. Не откри нищо подозрително. Обърна се, доколкото му беше възможно, огледа се отзад, но отново не видя признаци на заразата. Пъхна пръст в ануса си, ала и там нямаше следа от ужасяващата плесен.
— Чист съм — промърмори, докато миеше ръцете си в мъничката баня в караваната. — Чист съм като изворна вода.
Навлече гащетата, сетне приседна на ниското шкафче да обуе чорапите си. Беше чист, слава на Бога, чист. Каква хубава дума е „чист“! Неприятното усещане от телепатията, което бе някак лепкаво като влажна от пот кожа, бе изчезнало. По тялото му нямаше и следа от рипли — беше огледал дори езика и венците си.
Тогава какво го е събудило? Защо в съзнанието му звучеше сигнал за тревога?
Защото телепатията не бе единствената форма на извънсензорно възприятие. Защото дълго преди сивчовците да разберат за съществуването на планетата Земя, забутана в най-прашния и рядко посещаван сектор на грамадната междузвездна библиотека, налице беше интуицията, която бе особено силно развита при униформените homo sapiens като него.
— Интуицията — промълви Курц. — Добрата всеамериканска интуиция!
Обу панталона си, но преди да сложи ризата си, взе портативния радиоприемник (часът беше четири и петнайсет — времето сякаш летеше стремглаво като кола с повредени спирачки, спускаща се по склона на стръмен хълм към оживено кръстовище). Радиото беше специална изработка и се предполагаше, че е защитено от заглушаване… но още като погледна дигиталния му часовник, Курц разбра, че още не е изработено устройство, което да е защитено от повреди.
Два пъти натисна бутона за предаване на съобщение. Фреди Джонсън се обади почти веднага, при това гласът му не беше като на човек, събуден от тежък сън… ала сега, когато бе дошло времето да действат, Курц (който всъщност се казваше Робърт Кунц… голяма работа, какво значение има някакво си име!) горчиво съжаляваше за Ъндърхил. „Оуен, Оуен — помисли си, — защо прекрачи границата тъкмо когато си ми най-необходим, синко?“
— Казвай, шефе.
— Импириъл Вали на шеста позиция. Повтарям — Импириъл Вали на шеста. Чакам потвърждение.
Онзи запротестира, че това е невъзможно — постъпка, която не би хрумнала на Оуен дори в най-безумния му сън. Курц изтърпя Фреди цели четирийсет секунди, сетне изръмжа:
— Затваряй си плювалника, копеле!
Онзи изумено млъкна.
— Тук нещо се мъти. Не знам какво е, но ме събуди предчувствието за надвиснала опасност. Събери момчетата и момичетата и ако искаш да си жив, докато стане време за вечеря, побързай. Чакам потвърждение.
— Прието, шефе. Има нещо, което трябва да знаеш — четирима са се самоубили, може би ще ги последват и други.
Курц не беше нито изненадан, нито недоволен. При определени обстоятелства самоубийството не само е приемливо, но е благородна постъпка, типична за истински джентълмен.
— От екипажите на хеликоптерите ли са?
— Да.
— Сред тях няма хора от Импириъл Вали, така ли?
— Не, шефе, няма.
— Добре. Натисни педала до дупка, мъжки. Очакват ни неприятности. Не знам какво е, но знам, че идва. Задава се като страховита буря.
Курц хвърли на шкафчето радиото и продължи да се облича. Ужасно му се пушеше, ала беше свършил цигарите.
6
Навремето оборът на стария Гослин приютяваше голямо стадо млечни крави; интериорът вече не отговаряше на стандартите на санитарната инспекция, но сградата още беше солидна. Войниците бяха прокарали електрически кабели, силните крушки осветяваха грамадното помещение и двата сеновала. Калориферите излъчваха нетърпима топлина. Още щом прекрачи прага, Хенри разкопча канадката си, въпреки това капчици пот оросиха челото му. Хрумна му, че причината може би е в таблетките, дадени му от Ъндърхил — преди да влезе в обора, беше сдъвкал още една.
Огледа се и бе поразен от приликата между помещението и бежанските лагери, които бе виждал — на босненски сърби в Македония, на християнски бунтовници след акостирането на морските пехотинци в Порто Пренс, на чернокожи от Африка, които са напуснали родните си страни заради заразни заболявания, бедствен глад, граждански войни или заради трите причини едновременно. Ала това тук не беше чужда страна, за посещението на която ти е необходима виза. Това беше обор в Нова Англия. Хората, натъпкани в него, не носеха дрипави дрехи, а скъпи канадки и специални панталони с допълнителни джобове за резервните патрони, ватираното им бельо също беше от прочута марка. При все това помещението досущ приличаше на лагер на бездомните бежанци. Единствената разлика бе в израженията на хората, които изглеждаха безкрайно изненадани. Сякаш още не можеха да повярват, че това се случва в най-демократичната страна на света.