Той се намираше дълбоко в кладенеца на съзнанието си, действайки под влияние на таблетките, които му беше дал Оуен, и събирайки цялата си сила, изпращаше внушения: Тук ви дебне сигурна смърт, там ще бъдете в безопасност. Изображенията, които използваше, бяха елементарни като илюстрации от детска книжка. Не разбра кога е започнал да скандира на глас:
— Сега! Сега! Сега!
Марша Чайлс подхвана скандирането, последваха я нейният девер и Чарлс, чиито гърди и корем бяха обрасли с червеникаво-златистата растителност:
— Сега! Сега! Сега!
Макар че не беше заразен, поради което притежаваше телепатични способности колкото средностатистически мечок, Дарън долови вибрациите и се присъедини към хора:
— Сега! Сега! Сега!
Заразата, предизвикана от паниката, която се пренасяше от човек на човек, беше по-прилепчива от бируса:
— Сега! Сега! Сега!
Сградата се тресеше от виковете на хората, които ритмично вдигаха стиснатите си юмруци, като че ли бяха на рокконцерт:
— СЕГА! СЕГА! СЕГА!
Ненадейно Хенри осъзна, че също вдига юмрук, напрягайки раменните си мускули, макар непрекъснато да си напомняше, че не бива да се поддава на масовата психоза, която беше създал; когато тези хора се спуснеха на север, той щеше да хукне в обратна посока. Изчакваше да се стигне до повратната точка, когато връщане назад не можеше да има — моментът, в който ще проблесне искра, последвана от спонтанно разгаряне.
И ето че този миг настъпи.
Той привлече съзнанието на Марша, на Бил, на Чарли… на онези, които му бяха напълно подвластни. Съедини ги в едно цяло, сетне изстреля думата като сребърен куршум в съзнанието на триста и седемнайсетте затворници в обора на стария Гослин:
СЕГА!
За миг настъпи гробна тишина, сетне вратата към ада широко се отвори.
8
Малко преди падането на мрака една дузина охранителни будки (всъщност това бяха портативни тоалетни, от които бяха отстранени писоарите и порцелановите чинии) бяха поставени на еднакви разстояния една от друга край телената ограда. Кабинките бяха оборудвани с калорифери, чиито реотани хвърляха уютен блясък в тесните пространства. Часовоите нямаха желание да напускат топлите си убежища. От време на време някой отваряше вратата, пропускайки в кабинката струя леден въздух, но не си подаваше носа навън. Повечето бяха войници от редовната армия, затова си седяха преспокойно, разговаряха за секс, коли, местата, на които са служили, за семействата и кариерите си, за секс, тежки запои и надрусване с наркотици и отново за секс. Бяха пропуснали за забележат как Оуен Ъндърхил на два пъти влезе в бараката, която се виждаше прекрасно от постове номер девет и десет, и последни разбраха, че е избухнал бунт.
Други седмина, които бяха с Курц от по-отдавна и имаха опит в подобни мисии, седяха до кюмбето в канцеларията на Гослин и играеха покер. На същата маса преди около два века Оуен беше поставил касетофона и бе пуснал на Курц записа на гласовете, които молеха: „Ne nous blessez pas!“. Шестима от картоиграчите бяха от охраната. Седмият беше колега на Емил Бродски и се казваше Джийн Камбри. Камбри сън не го ловеше. Причината беше скрита под еластичния бинт, с който беше превързал китката си. Бог знае докога ще успее да се прикрива, защото червеникавата растителност вече бе плъзнала нагоре по ръката му. Ако не внимава, някой ще я види… и тогава вместо да играе карти в магазина, ще се озове в обора заедно с онези нещастници.
Дали беше единственият? Рей Парсънс беше запушил ухото си с памук. Разправяше, че имал възпаление на ушния канал, но кой знае дали казваше истината. Ръката на Тед Трезеуски беше превързана, а той твърдеше, че се бил одраскал, докато помагал за опъването на телената ограда. Може би лъжеше. Джордж Юдал, който в по-нормални времена беше прекият началник на Бродски, беше нахлупил на плешивата си глава идиотска плетена шапка, която му придаваше вид на застаряващ белокож рапър. Може би отдолу нямаше червеникава растителност, но в канцеларията беше прекалено топло за плетена вълнена шапка.
— Влизам се дин долар — обади се Хауи Евърет.
— Плаща — заяви Дани О’Брайън.
Парсънс и Юдал също се отказаха, но Камбри чуваше гласовете им някъде отдалеч. В съзнанието му се появи някаква жена с дете в прегръдките си. Докато непознатата прекосяваше терена, газейки сред дълбоките преспи, един войник я превърна в напалмова сигнална ракета. Камбри потръпна от ужас и си каза, че гузната му съвест му е погодила лоша шега.
— Джийн — обърна се към него Ал Колман, — ще платиш ли или…
— Какво е това? — попита Хауи и озадачено сбърчи чело.