Заради Ъндърхил, ето защо — отговори си сам. Знаеше, че Оуен е в дъното на този заговор, както знаеше собственото си име. Онова, което се разиграваше пред очите му, беше типично прекрачване на границата, а Оуен Ъндърхил беше най-големият специалист в тази област.
В канцеларията отново пролетяха изстрели, някой извика от болка, сетне се разнесоха победоносни викове. Компютърнограмотните варвари, които пиеха само минерална вода „Евиан“ и се хранеха предимно със салата заради наднорменото си тегло, бяха сломили съпротивата на враговете си. Курц затръшна вратата на караваната, за да не гледа повече противната сцена, и забърза към спалното помещение за да се свърже с Фреди Джонсън. Не осъзнаваше, че още носи ботуша си.
10
Камбри беше на колене зад бюрото на стария Гослин, когато първата група затворници нахлу в помещението. Той панически издърпваше чекмедже след чекмедже, търсейки някакво оръжие. Фактът, че не откри каквото му трябваше, най-вероятно спаси живота му.
— СЕГА! СЕГА! СЕГА! — скандираха прииждащите арестанти. Разнесе се грохот, сякаш камион се беше блъснал в задната сена на магазинчето. Камбри чу отвън силен пукот — първите самоубийци се бяха хвърлили върху оградата. Лампите в канцеларията запримигваха.
— Дръжте се заедно! — извика О’Брайън. — За Бога, дръжте се…
Задната врата се откъсна от пантите и буквално влетя в магазина, служейки като щит на първата редица крещящи мъже. Камбри приклекна и с ръце закри главата си, а тежката дървена плоскост се стовари върху бюрото.
Изстрелите от автоматичните пушки кънтяха оглушително в малкото помещение, заглушавайки дори писъците на ранените, но той все пак разбра, че стрелят само Трезеуски, Юдал и О’Брайън; Колман, Еверет и Рей Парсънс изглеждаха като замаяни и само притискаха оръжията до гърдите си.
Иззад прикритието си Джийн Камбри видя как затворниците се втурват в канцеларията, как куршумите улучиха неколцина и ги запратиха към стената като парцалени кукли; видя как кръвта им изпръска стените, обявите за благотворителни вечери и плакатът с инструкциите за охрана на труда. Видя как Джордж Юдал запрати оръжието си към двама яки мъжаги с оранжеви ловни облекла, рязко се обърна кръгом и се втурна към прозореца. Тъкмо когато се готвеше да прекрачи перваза, някой го дръпна отзад; затворник, върху чиято страна растеше тънка ивица рипли, наподобяваща на белег по рождение, захапа прасеца му, сякаш гризеше пуешки копан, докато друг завинаги заглуши крясъците на Джордж, като изви врата му. Малкото помещение беше силно задимено от изстрелите, ала Камбри видя, че Ал Колман захвърли оръжието си и също заскандира: „Сега! Сега! Сега!“. Видя как Рей Парсънс, който беше истинска божа кравица, насочи пушката си към Дани О’Брайън и пръсна главата му.
Нещата вече се бяха опростили. Борбата бе между инфектираните и онези, които бяха устояли на заразата.
Няколко души политнаха върху бюрото и то се плъзна към стената. Вратата падна върху Камбри, преди той да успее да стане, върху дървената плоскост запробягваха хора. Почувства се като каубой, който е попаднал под копитата на стадо бизони. „Това ми е краят“ — помисли си, сетне като по чудо убийственият натиск престана. Напрягайки мускулите си, той застана на колене, а вратата се плъзна встрани, като за сбогом злобно заби дръжката в бедрото му. Някой го изрита в ребрата, подметка на ботуш одраска ухото му и ето че вече беше на крака. Димът беше почти непрогледен, писъците и виковете — оглушителни. Четирима едри ловци бяха изблъскани към кюмбето, което се измъкна от кюнеца и се преобърна, а на пода се посипаха горящи дърва. Банкнотите и картите за игра мигом пламнаха. Пластмасовите чипове се разтопиха, разнесе се противна миризма. „Бяха на Рей — ни в клин, ни в ръкав си помисли Камбри. — Носеше ги със себе си по време на мисията в Персийския залив. Също и в Босна.“
За миг остана неподвижен сред огнения ад, изпълнен с нечовешки крясъци, никой не му обърна внимание. На бунтовниците се налагаше да използват вратата между канцеларията и магазина — тънката шперплатова преграда между двете помещения бе рухнала, едно по едно парчетата се възпламеняваха.
— Сега! — промълви Джийн Камбри. — Сега! — Зърна Рей Парсънс да тича заедно със затворниците към входната врата на магазина. Хауи Евърет го следваше по петите, грабна самун хляб, когато минаваше по пътеката между рафтовете с хранителни продукти.