— Майчице! — възкликна един от мъжете.
Не всички лампи изгаснаха — за половин час Оуен Ъндърхил беше успял да постави пластични бомби само под два генератора (като през цялото време шепнеше: „Онче-бонче, онче-бонче, онче-бонче…“), но внезапно отдалечаващият се всъдеход беше погълнат от подскачащи сенки, изпъстрени с огнени искри, а Курц захвърли пушката в снега, без да изстреля патроните.
— Мамка му — каза глухо. — Прекратете стрелбата. Прекратете стрелбата, тъпанари такива! Фреди, ти остани, всички останали влезте в караваната. Хванете се за ръце и се молете на всемогъщия бог да ни помогне да се измъкнем оттук. Ела тук, Фреди. По-живо, момче!
Хората от екипа му, които наброяваха почти дузина, се изкачиха по стъпалата на караваната, като поглеждаха изпод око горящите генератори и фургона, обгърнат от пламъци, огънят скоро щеше да обхване и съседните фургони, в които се помещаваха моргата и войнишкият стол. Половината неонови лампи, монтирани на високите стълбове, бяха угаснали.
Курц прегърна Фреди през раменете и го отведе на двайсети на крачки встрани, без да обръща внимание на снега, който под напора на бурния вятър се носеше на талази над земята, сякаш от недрата й излизаше пара. Руините, останали на мястото на магазинчето на Гослин, горяха като клада. Постепенно огънят обхващаше и обора, чиято разбита врата зееше като отворена уста.
— Фреди, кажи ми честно, обичаш ли Исус?
Джонсън знаеше какво ще последва — случвало се беше и преди. Това беше мантра — шефът прочистваше съзнанието му.
— Обичам Го, шефе.
— Ще се закълнеш ли, че казваш истината? — Курц се втренчи в него, но вероятно не го виждаше. Умът му беше зает с изработване на планове, ако човек като него, който изцяло се подчиняваше на интуицията си, изобщо кроеше планове. — Знаеш, че ако излъжеш, завинаги ще гориш в пламъците на ада.
— Кълна се, че казвам самата истина.
— Обичаш Го много, нали?
— Да, шефе, много.
— Повече от колеги те ли? — Замълча, сетне добави: — Повече от мен ли?
Въпросът беше от тези, на които трябва да отговориш правилно, ако ти е мил животът. За щастие Фреди знаеше отговора:
— Не, шефе.
— Телепатията изчезна ли, Фреди?
— Правичката да си кажа, имаше ми нещо, ама не знам дали беше телепатия. В главата ми бърбореха някакви гласове…
Курц усърдно кимаше. Покривът на обора хлътна, отвътре изригнаха пламъци с червеникаво-златистия цвят на космическата плесен.
— … ама вече ги няма.
— Ами другите от групата?
— За Импириъл вали ли питаш, шефе? — Джонсън кимна към караваната.
— А ти за кои мислиш? За тях, разбира се.
— Не са заразени, шефе.
— От една страна, това е хубаво, но има и минуси, Фреди, на нас ни трябват двама заразени. И като казвам „нас“, имам предвид двама ни с теб. Необходими са ни двама души, които са обрасли с рипли, ясно?
— Да, шефе. — Всъщност нищо не беше ясно на Фреди, но моментът не беше подходящ за задаване на въпроси. Най-важното беше, че Курц отново е поел командването и ще съобщи на подчинените си каквото намери за необходимо. Със свито сърце Фреди се втренчи в сградата и фургоните, които горяха като факли. Положението беше тотално прецакано.
А може би все още има надежда. Може би ще се спасят, щом шефът отново поема юздите.
— Проклетата телепатия е в основата на този ад — размишляваше на глас Курц, — но има още един виновник, но има и още един виновник, заради когото така се накиснахме. Кой е предал Исус, Фреди?
— Юда Искариотски, шефе.
Курц отривисто кимаше. Погледът му шареше наоколо, преценявайки разрушенията, изчислявайки ответния удар, който щеше да бъде ограничен поради снежната буря. — Точно така, мъжки. Юда е предал Исус, а Оуен Филип Ъндърхил предаде нас. Юда е получил трийсет сребърника. Възнаграждението не е било особено високо, не мислиш ли?
— Тъй си е, шефе — промърмори Джонсън и погледна към лагера, където още един фургон се беше взривил. Стоманена ръка го сграбчи за рамото и го обърна. Разширените очи на Курц горяха като живи въглени, а белите ресници им придаваха призрачен вид.
— Гледай ме, като ти говоря! — изсъска той. — Слушай ме, когато ти говоря! — Сграбчи ръкохватката на пистолета и добави: — Ако ли не, ще ти пръсна мозъка. Тая вечер ми се събра прекалено много, не ми лази по нервите, псе такова, ясно ли е?
Фреди беше смелчага, но в този миг усети как нещо се преобърна в корема му и понечи да изпълзи навън.
— Да, шефе. Извинявай.
— Приемам извинението. Бог обича и прощава, а ние трябва да следваме примера му. Не знам колко сребърника е получил Оуен, но ще ти кажа, че ще го хванем и ще му скъсаме задника. Съгласен ли си?