Щом мен намираш за силен, почакай, докато се запознаеш с Джоунси.
Ъндърхил спря всъдехода в подножието на ниско хълмче. Отвъд беше магистралата. Както и Бърни, Дана, Томи и Смити, които седяха в техния хъмви и похапваха солени бисквити и сирене. Нямаше опасност заговорниците да бъдат открити, защото четиримата младежи не бяха заразени с бируса и нямаха представа, че ги наблюдават.
Готов ли си? — попита Хенри.
Хммм, да… — Човекът, на когото окото не бе трепнало по време на обстрела на Курц и хората му, сега беше нервен. — Ти води, приятел. В тази мисия аз съм само подкреплението.
Давай!
Действайки интуитивно, Хенри заслепи четиримата младежи не с ужасяващи картини на смърт и разрушения, а като се преобрази на Курц. За целта използва енергията на Ъндърхил, която за разлика от неговата не беше изчерпана, както и неговите обширни познания за характера на човек, под чието командване беше служил години наред. Успехът му подейства опияняващо, изпита смесица от задоволство и облекчение. Едно бе да накара войниците да гледат в желаната от него посока, съвсем друго — изцяло да ги подчини на волята си. Слава Богу, не бяха заразени с бирус, иначе усилията му щяха да бъдат напразни.
Отвъд онова хълмче е спрял всъдеход, момчета — каза Курц. — Искам да го закарате обратно в базата. Веднага, ако обичате — никакви въпроси, никакви обсъждания, действайте незабавно! Ще ви се стори тесничко след машината, в която се намирате, но смятам, че ще се поберете, слава на Бога. Хайде, размърдайте си задниците и Бог да ви пази.
Хенри видя как войниците един по един се изнизаха навън. Лицата им бяха безизразни, движеха се като сомнамбули. Понечи да слезе от всъдехода, но видя, че Ъндърхил не помръдва, а очите му са облещени. Устните му се раздвижиха, сякаш шепнеше думите, кънтящи в съзнанието му:
Размърдайте си задниците и Бог да ви пази.
Оуен! Хайде!
Ъндърхил стреснато се огледа, кимна и отметна платнището от неговата страна на кабината.
4
Хенри се препъна и падна на колене, с усилие се изправи и отчаяно се загледа в мрака. Наистина разстоянието беше малко, но Бог му е свидетел, че не е в състояние да измине още петдесет метра, газейки в дълбоките преспи, камо ли още сто и петдесет.
Все напред и напред вървеше човекът-яйце — каза си, внезапно му хрумна друго. — Най-сетне съм го направил. Това е отговорът, разбира се. Самоубил съм се и сега съм в ада. Човекът-яйце ме чака в…
Ъндърхил го прегърна през кръста и му вдъхна от силата си.
Благо…
После ще ми благодариш. По-късно ще има време и да се наспиш. А сега не откъсвай поглед от топката.
Само че топка нямаше. През дълбоките преспи тромаво се клатушкаха Бърни, Дана, Том и Смити — безмълвни сомнамбули с гащеризони и канадки с качулки. Вървяха в индианска нишка на изток към Суони Понд оРоуд, където ги очакваше всъдеходът, а двамата заговорници се движеха в обратна посока към изоставения хъмви. Хенри се досети, че освен превозното средство младежите са изоставили сиренето и солените бисквити, и стомахът му изкъркори.
След малко силуетът на машината се очерта пред тях. Възнамеряваха да се отдалечат, без да включват фаровете, и да се придвижват безшумно, заобикаляйки проблесващите жълти светлинки от противоположната страна на магистралата. Ако имаха късмет, войниците от другия пост изобщо нямаше да ги забележат.
Представи си, че ни видят, възможно ли е да ги накараме да забравят? — попита Ъндърхил. — Да ги заразим… например с амнезия.
Хенри осъзна, че вероятно е възможно.
Оуен.
Какво?
Ако това се разпространи, всичко ще се промени. Абсолютно всичко!
Няколко секунди Ъндърхил размишляваше върху думите му. Очилатият не говореше за истината за кръвопролитието, от която толкова се страхуваха шефовете на Курц; имаше предвид способности, които се простираха много по-далеч от елементарното четене на мисли.
Знам — отвърна най-накрая.
5
Потеглиха на юг, следвайки пътя на бурята. Хенри Девлин тъпчеше в устата си солени бисквити, докато най-сетне изтощението прекъсна бушоните на пренапрегнатото му съзнание.
Трошиците останаха полепнали по устните му.
Заспа и засънува Джоузи Рикънхауър.
6
Половин час след избухването на пожара от обора на стария Реджи Гослин вече не бе останала само жарава, светеща като око на умиращ дракон сред бурната нощ, а черното езеро от разтопен сняг наоколо беше очната кухина. От гората източно от Суони Понд Роуд се чуваха изстрели от автоматични пушки; отначало стрелбата беше почти непрекъсната, сетне изстрелите се разредиха и позаглъхнаха, тъй като хората от Импирийл вали, предвождани от Кейт Галахър се бяха отдалечили, преследвайки избягалите затворници. Онова, което се разиграваше сред вековните гори, бе като лов на пуйки, само неколцина щяха да се спасят като по чудо. Макар и малцина, със сигурност щяха да разгласят истината за чудовищното избиване на хора и животни, да осведомят данъкоплатците за „подвизите“ на момчетата и момичетата на Курц, но в момента това изобщо нямаше значение.