— Знам какво ще кажеш — прекъсна го Хенри. — Шест милиарда души, които пътуват с космическия кораб „Земя“, срещу един Джоунси.
— Явно те бива по математика. Статистиката е именно такава.
— Понякога статистиката греши — неубедително промълви Хенри, макар да осъзнаваше, че при шест милиарда към едно вероятността за грешка е минимална.
Оуен отпусна спирачката и натисна педала за газта. Хъмвито отново помръдна — този път измина близо метър — поднесе, после изскочи от снежния насип, надавайки рев като динозавър. Ъндърхил зави на юг и се обърна към спътника си:
— Разкажи ми какво се случи, след като измъкнахте момичето от отводнителната тръба.
Преди Хенри да заговори, от едната радиостанция, монтирана на таблото, се разнесе пращене, последвано от глас, който беше толкова ясен, сякаш говорещият седеше заедно с тях в колата:
— Оуен, там ли си, мъжки?
Говореше Курц.
16
Отне им поне час да изминат първите петнайсетина километри на юг от Синя база (от бившата Синя база), но Курц изобщо не се притесняваше. Беше убеден, че Бог ще им се притече на помощ.
Шофираше Фреди Джонсън (веселата компания пътуваше с друг хъмви, оборудван с вериги, за да се движи по снега). Пърлмътър, който седеше до него, беше прикован с белезници за вратата. Къмбри беше зад него и също беше окован. Курц се беше настанил зад Фреди и се питаше дали двамата похитени не заговорничат, използвайки телепатичните си способности. Нека заговорничат — съдбата им пак ще е същата. Бяха спуснали стъклата, въпреки че в купето беше по-студено от клозет на двора през януари; парното работеше с пълна сила, но не смогваше да затопли тясното пространство. Но ако стъклата не бяха спуснати, за броени минути въздухът щеше да стане отровен като в мина, в която се е появил газ „гризу“. Само дето преобладаващата миризма не беше на сяра, а на етер. Най-силната смрад се носеше от Пърлмътър. Той непрекъснато се въртеше на седалката, понякога тихичко стенеше. Камбри беше обрасъл с рипли, което бе избуяло като посеви след напоителен пролетен дъжд, и от него се разнасяше особена миризма — Курц я усещаше дори през маската си. Но Пърли беше главният виновник за вонята — въртеше се на седалката и се мъчеше безшумно да пуска газове (през отдавна забравеното детство на Курц подобна тактика наричаха „да пукаш пръдни по терлици“), преструвайки се, че отвратителната миризма не идва от него. „Върху Джийн Камбри расте рипли, а в Пърли расте нещо друго“ — помисли си, но веднага се помъчи да прикрие мислите си със собствената си мантра:
Дейвис и Робъртс, Дейвис и Робъртс, Дейвис и Робъртс.
— Престани, ако обичаш — обади се Камбри. — Ще ме подлудиш.
— И мен — намеси се Арчи. Отново се премести и отново се чу звук, наподобяващ на свистенето на спукана надуваема играчка.
— Ще ни изтровиш бе, Пърли! — извика Фреди Джонсън, спусна стъклото още малко и в купето нахлу леден вятър и сняг. Колата поднесе, при което Курц се вкопчи в седалката, после Джонсън отново овладя управлението. — Ще престанеш ли да на парфюмираш анално?
— Моля? — надменно вдигна вежда Арчи Пърлмътър. — Ако намекваш, че пускам газове, то ще ти кажа…
— Не намеквам, а ти заповядвам да престанеш да вмирисваш колата, иначе…
Курц побърза да се намеси, преди Фреди да се увлече — засега им бяха необходими двама телепати, един основен, а вторият като резерва:
— Историята за Едуард Дейвис и Франклин Робъртс е много поучителна, защото доказва, че няма нищо ново под слънцето. Събитията се разиграха в Канзас, когато там още не бяха навлезли отрицателните промени на новото време…
Курц, който притежаваше дар слово, увлекателно заразказва историята, действието в която се разиграваше в Канзас по време на американо-корейската война. Малките ферми на Ед Дейвис и Френклин Робъртс се намирали недалеч от Емпория и близо до фермата на семейство Курц (чието фамилно име всъщност не беше Курц). У Ед Дейвис, на когото поначало хлопала дъската, с течение на времето назряла идеята, че съседът Робъртс възнамерява да отнеме фермата му. Твърдял, че онзи злослови по негов адрес пред съгражданите им, че унищожава посевите му и че притиска управителя на банката в Емпория да обяви ипотеката му за просрочена и да му отнеме имота.
Накрая хванал миеща мечка, болна от бяс, и я пуснал в собствения си кокошарник. Звярът изпонатръшкал всички пилета, а като си свършил работата докрай, Ед Дейвис го застрелял в главата.
Тримата спътници на Курц в леденостуденото купе на Хъмвито бяха притихнали и не откъсваха погледи от него.