Като цяло предпочитанията на Хенри клоняха към избора на Хемингуей.
Пит довърши първата бира, отвори следващата кутийка — изглеждаше значително по-доволен от живота — и попита:
— Какво мислиш по въпроса?
Хенри се почувства така, сякаш го повикаха от друга вселена — онази, в която живите всъщност искат да живеят. Хвана го яд, както се случваше напоследък. Но е важно никой от тях да не заподозре, а напоследък имаше чувството, че Джоунси вече подушва нещичко. Може би и Бобъра. Понякога умееха да надникват в съзнанието на хората. Пит нямаше и представа, но може да изтърси нещо пред останалите — да речем: „Ама колко замислен е станал дъртият Хенри, сякаш го мъчи нещо, при това бая сериозно“ — което не бива да се случва. Това беше последният ловен поход, в който участваха четиримата — старата банда от Канзас Стрийт, Пурпурните пирати, както се бяха кръстили, когато бяха в трети и четвърти клас — и му се искаше да прекарат хубаво. Предпочиташе да останат потресени, като научат — дори Джоунси, който открай време умееше да чете мислите му. Да кажат, че въобще не са подозирали. По-добре така, отколкото да седят с наведени глави, да не смеят да се спогледат, да се винят, че е трябвало да се досетят, да забележат признаците и да се намесят. Затова той се върна в другата вселена, симулирайки интерес съвсем убедително. Кой би го изиграл по-добре от един психотерапевт?
— По кой въпрос?
— За Гослин, глупи — забели очи Пит. — За всички ония работи, дето ни ги наговори дъртия Гослин.
— Питър, не случайно го наричат стария Гослин. Той е най-малко на към истерия. — Скаутът (и той не беше първа младост, скоро щеше да превърти километража за втори път) излезе от коловозите и моментално поднесе. Хенри изправи волана и едва не се разсмя, когато Пит изпуска кутийката с бира и ревна:
— Оох! Къде гледаш, бе, мамка му!
Отпусна газта, докато джипът се върна в коловозите, после нарочно натисна педала до дупка. Задницата отново поднесе, този път в обратна посока, и Пит пак се развика. Хенри отпусна газта, автомобилът за пореден път се върна в коловозите и се понесе гладко като по релси. Изглежда, едно от предимствата на решението да сложиш край на живота си е, че повече не се косиш за дреболии. Светлините на фаровете сякаш прорязваха измамливата белота на деня, в която затанцуваха милиарди снежинки, всяка различна от останалите, ако се вярва на общоприетата мъдрост.
Пит вдигна кутийката от пода (само няколко капки бира бяха плиснали навън) и се потупа по гърдите:
— Не караш ли бързичко?
— Само ти се струва — отвърна приятелят му и продължи, сякаш колата изобщо не беше поднесла (а тя поднесе) и това въобще не бе прекъснало хода на мислите му (ни най-малко): — Груповата истерия е най-често срещаното явление сред най-възрастните и най-младите. Явлението е подробно документирано както в нашата област, така и в намиращото се в най-близко съседство езическо учение, наречено социология.
Погледна към таблото и установи, че се движи с петдесет и пет, което — предвид на метеорологичните условия — наистина бе малко бързичко. Намали и попита:
— Така по-добре ли е?
Пит кимна:
— Виж, не ме разбирай погрешно, ти си гениален шофьор, но, братче, погледни какъв сняг вали. А и тия провизии. — Посочи двете торби и двете кутии на задната седалка. — Остави кренвиршите, ами това бяха последните три кутии макарони със сирене „Крафт“. Бобъра не може да живее без тях, както знаеш.
— Знам. И аз ги обичам. Помниш ли оная история със сатанинската секта в щата Вашингтон, дето гръмна по вестниците в средата на деветдесетте години? Замесени бяха няколко възрастни хора, които живеят с децата си — в единия от случаите с внуците си — в две градчета южно от Сиатъл. Смяташе се, че масовите сигнали за сексуално насилие в дневните центрове за социални грижи очевидно са били подадени от тийнейджъри на полудневна работа в подобни институции в Делауер и в Калифорния и са били фалшива тревога. Възможно е да е било съвпадение, или пък е бил назрял моментът подобни истории да се приемат насериозно, а девойките просто са доловили общата нагласа.