„Ти си алкохолик. Добре го знаеш, нали? Шибан алкохолик.“
Добре, но какво означава това? Че не можеш да се излагаш. Не можеш да си позволиш да те хванат как си зарязал полуприпаднала жена сама в гората и си хукнал за пиене. Като се върне в заслона, не трябва да забравя да изхвърли празните кутии навътре в гората. Въпреки че Хенри сигурно ще разбере. Както долавят разни неща един за друг винаги, когато са заедно. Но и без наличието на тази мисловна връзка човек трудно можеше да заблуди Хенри Девлин.
Пит обаче имаше чувството, че Хенри може би няма да му се сърди за бирата. Освен ако сам не реши, че е дошло време да говори за проблема си. И вероятно да помоли Хенри за помощ. Което евентуално ще се случи след време. Със сигурност не му допадаха чувствата, които изпитваше към себе си в този миг — да зареже онази жена не говореше добре за Пит Мур. Но Хенри… тази година и на Хенри му имаше нещо. Пит не знаеше дали бобъра го усеща, но беше сигурен, че Джоунси знае. Хенри беше много скапан. Може би дори…
Зад него нещо изпръхтя. Пит изпищя и светкавично се обърна. Коляното го сряза, при това жестоко, но в уплахата си той въобще не забеляза. Мечката, мечката го е заобиколила в гръб, тази или някоя друга…
Не беше мечка. Оказа се лос и подмина с най-бегъл поглед човека, който отново се свлече на пътя с гръмогласни псувни, застиска коляното си и вдигнал глава към слабия снежец, се запроклина заради глупостта си, наричайки се загубен алкохолик.
В продължение на няколко ужасяващи мига му се струваше, че този път някое сухожилие е прекъснато и ще си лежи след масовото преселение на животните, докато Хенри се завърне най-накрая с моторната шейна и го попита: „Мамка му, какво правиш тука? Защо си я оставил сама? Знаех си, че ще стане така.“
Но най-сетне успя отново да се изправи. С големи старания съумя да постигне измъчено изкилифенчено куцукане, но по-добре така, отколкото да лежи в снега на два метра от топлото лосешко говно, от което се вдигаше пара. Оттук вече се виждаше преобърнатия скаут, покрит със сняг. Каза си, че ако беше паднал от другата страна на възвишението, щеше да се върне при жената край огъня, но след като вече вижда колата, по-добре да продължи напред. Главната му цел бяха пушките, а бирата е приятно допълнение. И почти си повярва. А колкото до връщането… ъ-ъ, все ще се справи някак.
Като се доближи до скаута, чу бързо приближаващо се вуп-вуп-вуп — бръмчене на хеликоптер. Енергично отметна глава; готов бе да стои изправен колкото трябва и да маха — Господи, ако в този миг някой се нуждаеше да му падне помощ от небето, това със сигурност бе той — но хеликоптерът така и не се показа изпод облаците. За миг той забеляза тъмна сянка в парцаливото небе, но после шумът заглъхна на изток, накъдето се движеха и животните. С погнуса долови чувство на облекчение, спотайващо се под разочарованието: ако хеликоптерът беше кацнал, така и нямаше да стигне до бирата, което щеше да бъде жалко, след като бе изминал целия този шибан път дотук.
3
Пет минути по-късно вече бе коленичил в снега и предпазливо се промушваше в преобърнатия джип. Знаеше, че болното коляно няма да издържи дълго (беше се издуло под джинсите като огромен, раздиран от болка самун хляб) и се наложи да пролази почти по корем в потъналото в сняг купе. Изпита неприятно чувство; миризмите му се струваха прекалено силни, а пространството — твърде ограничено. Все едно да пълзиш в гроб, който дъха на одеколона на Хенри.
Покупките бяха разпилени по задната седалка, но Пит въобще не погледна хляба, консервите, горчицата и пакета кренвирши (кренвиршите бяха единственият месен продукт, предлаган в магазинчето на Гослин). Вълнуваше го само бирата, а, изглежда, при преобръщането на колата се беше счупила само една бутилка. Късметът на пияницата. Миризмата беше силна, но той обичаше миризмата на бира. Виж, одеколонът на Хенри, от друга страна… пфуй, Боже. Беше гаден, почти колкото газовете, които изпускаше онази побъркана жена. Бог знае защо, миризмата на одеколон го навеждаше на мисли за ковчези, гробове и надгробни венци.