И така, трябваше да издебна Фетфейс, да застана зад него и да го ударя с чорапа, пълен с пръст. За това беше нужно да използвам трикове на илюзионистите. Той трябваше да си помисли, че съм пред него, когато аз всъщност ще бъда зад гърба му. Тъй като не ме биваше много-много като хипнотизатор, се запитах какво ли ще стане, но все пак се захванах за работа.
Първо, отидох в банята и дръпнах водата на тоалетната. Верига нямаше, тъй като казанчето беше от тези, които се слагат на около метър и половина над пода и се задействат с кранче. Разтърсих се да намеря някаква връв. Беше ми нужна цяла макара, но тъй като нямах, трябваше да импровизирам.
Лампата в банята се светваше, както във всички хубави сгради, чрез дръпване на едно въженце, което висеше от тавана на удобна височина. Така се сдобих с връв, дълга метър и нещо. Нощната лампа беше свързана с контакт на перваза на пода чрез двужичен кабел, изолиран с пластмасова обвивка. Когато разделих жичките една от друга, получих доста дълго въженце.
Имаше и още една лампа на тоалетката, която също допринесе за целта, но все пак не беше достатъчно, затова трябваше да измисля нещо друго. Халатът ми беше от хавлиен плат с необрязана бримка и имаше колан. Разнищих го на многобройни нишки, навързах ги и, слава богу, получих това, което ми трябваше. Въжето беше достатъчно, за да направя примка за душене — естествено не толкова здрава като струна от пиано, но не бях в положение, в което можех да си позволя да капризнича.
Направих примка и я окачих на дръжката на казанчето. След това прокарах връвта покрай стената на спалнята, та до вратата. Можех да използувам макара, но вместо това си послужих с изолационните скобки, които придържаха електрическите жици. Надявах се, че ще издържат.
Но жестоко се лъжех.
Дръпнах лекичко — не стана нищо. Опитах по-силно — резултатът беше същият. Накрая дръпнах много силно и едната скобка се откова от пода.
Така въобще нищо не ставаше.
Върнах се в банята и отново дръпнах водата, като се опитах да натисна дръжката колкото се може по-леко. Очевидно беше нужно много по-голямо усилие, за да се задвижи, отколкото моето импровизирано въже можеше да приложи. Трябваше да измисля нещо друго. Известно време оглеждах казанчето, след което махнах капака и отвътре се подадоха чарковете му — клапанът и придружаващите го джунджурии — изобретението на неизвестния Томас Крапър. Движението на дръжката надолу беше резултат от преместването на дълго бутало надолу и аз заключих, че триенето беше причината дръжката да не се плъзга свободно. Ако можех по някакъв начин да откача тази дръжка и да въздействам направо на буталото, сигурно щях да успея.
Половин час по-късно бях готов да опитам отново. Бях удължил въжето с ивици от накъсан чаршаф. Щеше да се вижда, но само в банята, а там нямаше значение. Оставих вратата на банята открехната и се върнах на поста си на другия край на въжето. Вдигнах от пода свободния му край, стиснах го между пръстите си и дръпнах силно.
От банята долетя дългоочакваното и ясно чуващо се из цялата стая шуртене на вода.
Пуснах въжето и внимателно огледах стаята, за да се уверя, че всичко беше на мястото си и че нищо няма да се стори подозрително на Фетфейс, когато влезе. Беше чисто и подредено с изключение на леглото, където бях късал чаршафа. Взех го отново и го накъсах на дълги ивици. Щеше да ми бъде нужен. След което оправих леглото.
Имах да свърша още някои неща. Отворих гардероба и прегледах съдържанието му. Там се мъдреха един костюм в порядъчно тъмносиво, спортно сако, панталон и кафяви обувки. Не знаех дали се намирам в град или в провинцията. Ако се появях в град, костюмът щеше да е точно на мястото си, но ако се окажеше, че се намирам в сърцето на провинцията, костюмът щеше да бие на очи, докато в града и двата типа облекло щяха да са добре дошли. Така че облякох спортното сако. Взех също шапката и шлифера.
Бил съм преследван и преди и знам, че едно от най-трудните неща е на пръв поглед така обикновеното миене и поддържане на чистоплътността. Ако брадата ми пораснеше с цвят, по-различен от косата, щях да привлека вниманието. Блондинката ме беше посъветвала да се бръсна два пъти на ден. Полицията е много добре запозната с проблема за чистотата на преследвания и затова се правят постоянни проверки на всички обществени тоалетни и големи хотели.
Така че си взех самобръсначката, сапун, кърпи за ръце и лице. Всичко това съвсем спокойно щеше да се побере в джобовете на шлифера, без да ги издува прекалено много. Навих жицата и я пъхнах от вътрешната страна на шапката. Всяко наблюдателно ченге разбира за какво става дума, когато види такава жица, и затова не исках да се забелязва, ако ме претърсват — щяха да ме хвърлят зад решетките за нула време.