Това се отнасяше също и за пистолета — ако успеех да се добера до този на Фетфейс. Тази мисъл ме наведе на друг въпрос. Докъде можех да стигна в използуването на оръжието, ако станеше нужда?
Култът към Джеймз Бонд беше родил известен брой глупави идеи. Забранени са номерата с две нули, а също и разрешението за убиване. Доколкото знам, нямах никакъв номер освен този на досието ми, какъвто имат всички служители. Но със сигурност никой никога не се е обръщал към мен като към номер петдесет и шест или какъвто и да е друг — какво остава пък за 0056. Агентите никога не убиват просто така. Това не означава, че не убиват въобще. Правят го само по заповед при стриктно определени обстоятелства. Да се освободиш от някого, като го убиеш, предизвиква гримаса на отвращение — объркващо и непоправимо е, а и обикновено има други начини да накараш някого да си затвори устата, които са също толкова ефективни.
Естествено, понякога убийството е наложително и на агента е наредено да го извърши. Дали това предполага разрешително да убиваш, не мога да кажа, но със сигурност не позволява да се нанасят неограничени телесни повреди. Оставяш твърде много трупове след себе си и секретната служба престава да бъде секретна.
Колкото до моя случай, Макинтош не беше казвал да убивам никого освен Слейд, а това, най-общо, означава никакви убийства. Такива доброволни убийства в занаята са известни като «случайности» и всеки агент, който е такъв глупак да го направи, много бързо бива уволняван като неспособен и несигурен. Служител, който оставя след себе си трупове, би предизвикал неизразим ужас в малките закътани канцеларийки в Уайтхол, които имат невинно подвеждащи имена на вратите.
В крайна сметка отново стигнах до стария морален проблем — кога на човек е позволено да убие друг човек? Отговорих си, като цитирах израза: «Убий или ще бъдеш убит!» Ако се намирах в опасност да бъда убит, тогава ще убия другия като реакция на самозащита, но не и преди това. Убил съм един-единствен човек през живота си и след това два дни не можах да се съвзема от шока.
След като реших този въпрос, започнах да планирам как да извърша палеж. Като отворих бюфета, открих, че вътре има бутилка и половина южноафриканско бренди, почти пълна бутилка скоч, джин и половин бутилка «Драмбуйе». Изпробвах брендито и «Драмбуйето» и те се оказаха лесно възпламеними, макар и не толкова, колкото на мен ми се искаше. Съжалих, че не си бях поръчал ром — има някои прекрасни видове, които са стопроцентов алкохол и отлично биха послужили за целта, макар че само господ знае какво причиняват на стомаха.
След това си легнах и спах спокойно, като човек, който е чист пред съвестта си.
II
На следващата сутрин не ми донесоха закуска. Таафе дойде, но не както обикновено с количка, а само влезе и ми посочи вратата. Вдигнах рамене и излязох. Май това щеше да бъде краят на купона. Отведоха ме долу в затъмнената със завеси стая, където подписах чека. Минах покрай някаква застаряваща двойка от типа на Дарби и Джоун, които седяха толкова нервно на края на столовете си, сякаш бяха в чакалнята на зъболекарски кабинет. Погледнаха ме с безразличие, като минах покрай тях, за да отида в стаята, където ме чакаше Фетфейс.
Той ме изгледа студено.
— Имаше цяла нощ на разположение да измислиш достоверна история, мистър Който-и-да-си.
Аз атакувах направо:
— Къде е листът с отпечатъците?
— Не е тук — отвърна той кратко. — Във всеки случай той не ни е нужен.
— Все още не мога да разбера за какво говориш. И ако си мислиш, че съм прекарал цялата нощ, за да измислям приказки само за да си доволен ти, много се лъжеш. Времето ми трябва за много по-важни неща — казах аз и това си беше чистата истина.
Той изсумтя презрително.
— Ти си лъжец. Дебелата ти глава не може ли да побере, че тайната вече е издадена? Липсва само един малък детайл — твоята самоличност. — Той поклати съжалително глава. Знаем, че не си Риардън. Всичко, което искаме да разберем, е кой, по дяволите, си.
Но защо му трябваше да го знае — това беше въпросът. Имах някаква смътна идея, която никак не ми се понрави. Ако не бях Риардън, той щеше да иска да знае дали биха ме търсили усилено. Това е много важно, когато възнамеряваш да убиеш някого. Имах ли важни връзки? За кого работех? И защо? Той щеше да държи да му отговоря на всичките тези въпроси.