Той отговори повече, отколкото го бяха запитали.
— Аз съм напълно невинен — изрече той. Един дребен човек с остри черти на лицето подскочи до масата вдясно пред него. Това беше прокурорът мистър Поликсфен.
— Виновен или невинен? — кресна разлютеният джентълмен. — Трябва да отговорите със същите думи.
— Със същите думи ли? — попита Питър Блъд. — О… невинен. И продължи, като се обърна към съдиите:
— По същия този въпрос, за думите, моля ваша светлост да кажа, че съм напълно невинен и с нищо не могат да се оправдаят тези думи, с които бях описан; могат да ме обвинят само в липса на търпение, тъй като бях затворен два месеца и дори повече в зловонния затвор при голяма опасност за здравето и живота ми.
Започнал веднъж, той би могъл да наговори още много, но в този момент върховният съдия го прекъсна с благ, дори жален глас:
— Вижте какво, сър, поради това, че трябва да спазваме обикновените и обичайни методи на съдебната процедура, аз трябва да ви прекъсна. Не се съмнявам, че не сте запознат с формите на закона, нали?
— Не само че не съм запознат с тях, милорд, но досега бях твърде щастлив от незнанието си. И с голямо удоволствие бих се лишил от подобно запознанство.
Слаба усмивка освети за миг тъжното лице на върховния съдия.
— Вярвам ви напълно. Ще бъдете изслушан докрай, когато дойде ред на защитата ви. Но всичко, което кажете сега, е нередно и неправилно.
Насърчен от тази привидна симпатия и зачитане, мистър Блъд отговори, че е съгласен да бъде съден от бога и страната си. След което секретарят се помоли богу за справедлива присъда и подкани Андрю Бейнс да вдигне ръка и да отговори на обвинението.
Бейнс заяви, че е невинен, и секретарят се обърна към Пит, който храбро призна вината си. При това изказване върховният съдия се оживи.
— Ето така е по-добре — каза той и четиримата му побратими в огненочервени мантии поклатиха глави в знак на съгласие. — Ако всички бяха упорити като другите двама метежници, никога нямаше да свършим.
След зловещата забележка, чиято нечовечност накара всички да потръпнат, мистър Поликсфен се изправи на крака. Той изложи многословно общото обвинение против тримата мъже и се спря по-подробно върху случая на Питър Блъд, чието дело трябваше да се разгледа най-напред.
Единственият свидетел на обвинението беше капитан Хобарт. Той даде кратки показания за начина, по който бе намерил и арестувал тримата затворници заедно с лорд Гилдой. Съгласно заповедите на своя полковник той би обесил веднага Пит, но е бил възпрепятствуван от лъжите на затворника Блъд, който го е подвел да смята, че Пит е пер на кралството и лице, заслужаващо по-голямо внимание.
След като приключиха показанията на капитана, лорд Джефрис погледна към Питър Блъд.
— Ще зададе ли затворникът Блъд въпроси на свидетеля?
— Никакви, милорд. Свидетелят разправи точно всичко, което се случи.
— Доволен съм, че признавате това без увъртанията, характерни за хора от вашия тип. И ще ви кажа, че увъртанията няма да ви донесат никаква полза тука. Защото накрая винаги узнаваме истината. Можете да бъдете сигурен в това.
Бейнс и Пит също така признаха точността на показанията на капитана и червената фигура на върховния съдия въздъхна облекчено.
— Щом това е така, за бога, нека продължим, защото ни чака много работа. — Гласът му бе загубил вече всякаква нотка на благост. Говореше оживено, експлозивно, през презрително присвити устни.
— Смятам, мистър Поликсфен, че щом подлата измяна на тези трима мерзавци е установена, дори призната от тях самите, няма какво повече да се каже.
Но точно тогава прозвуча твърдият и почти насмешлив глас на Питър Блъд:
— С ваше разрешение, ваша светлост, има още много да се каже.
Негова светлост го изгледа изумен от дързостта му, но след това изумлението му се замени с гняв. Кървавочервените устни се изкривиха в жестока усмивка, която промени израза на цялото му лице.