— Какво има сега, мерзавецо? Да не искаш да ни губиш времето с напразни извъртания?
— Искам ваша светлост и джентълмените съдебни заседатели да чуят моята защита, тъй като ваша светлост обеща, че ще бъда изслушан.
— Добре, ще бъдеш изслушан, ще бъдеш изслушан. — Гласът на негова светлост прегракна. Той се мърдаше неспокойно, докато говореше, и за момент чертите на лицето му се свиха в гримаса. Деликатна, мъртвешки бледа ръка, по която изпъкваха сините й вени, извади една носна кърпа и изтри с нея устните и челото. Наблюдавайки го с погледа на лекар, Питър Блъд прецени, че в момента съдията страда от пристъп на болестта, която го руши отвътре.
— Добре, ще бъдеш изслушан. Но каква защита ти остава след направеното признание?
— Вие ще отсъдите, милорд.
— Точно за това съм тука.
— И вие ще отсъдите, джентълмени. — Погледът на Блъд се премести от съдията върху съдебните заседатели. Те се размърдаха неспокойно под уверения пламък в погледа на сините му очи. Заплахите на лорд Джефрис ги бяха направили покорни като овчици. Дори те самите да бяха затворници, обвинени в измяна, той не би се нахвърлял по-свирепо върху тях.
Питър Блъд смело пристъпи напред, изправен, самоуверен и мрачен. Беше току-що избръснат, а перуката му, макар и ненакъдрена, беше грижливо вчесана и подредена.
— Капитан Хобарт даде показания по това, което знае, а именно, че ме е намерил във фермата Оглторп в понеделник сутринта след битката при Уестън. Но той не ви каза какво правех там.
Съдията го прекъсна отново:
— Та какво може да се прави там в компанията на метежниците, двама от които, лорд Гилдой и твоят другар тука, си признаха вината?
— Точно това моля ваша светлост да ми разреши да кажа.
— Кажи го, моля, но бъди кратък. Защото, ако трябва да си създам главоболие да изслушвам всички кучета предатели, ще трябва да остана тука чак до пролетната сесия на съда.
— Аз бях там, милорд, в качеството си на лекар, за да превържа раните на лорд Гилдой.
— Какво е това? Да не искаш да кажеш, че си лекар?
— Завършил съм „Тринити колидж“ в Дъблин.
— Боже справедливи! — извика лорд Джефрис с внезапно повишен глас и поглед, прикован към съдебните заседатели. — Вижте какъв нахален мошеник! Вие чухте свидетеля да казва, че го е познавал преди няколко години в Танжир и че тогава е бил офицер на служба при французите. Вие чухте обвиняемия да признава, че свидетелят е казал истината.
— Да, и сега го признавам. Но и това, което аз ви казвам, е също вярно. Аз бях военен за известно време, но преди това бях лекар и от месец януари съм отново такъв на практика в Бриджуотър, което мога да докажа със стотици свидетели.
— Няма нужда да си губим времето с това. Аз ще те осъдя благодарение на показанията на собствената ти мерзавска уста. Ще те попитам само това: как стана така, че ти, който се представяш за лекар, мирно изпълняващ професионалните си обязаности в град Бриджуотър, тръгна с армията на Монмът?
— Никога не съм бил в тази армия. Никакъв свидетел не е дал такива показания и смея да се закълна, че никой няма да го каже. Никога не ме е привличало това въстание. Гледал съм на тази авантюра като на излишно безумие. Осмелявам се да попитам ваша светлост (ирландският му акцент стана по-ярък) какво бих търсел аз, който съм роден и възпитан като католик, в армията на защитника на протестантите?
— Ти католик? — Съдията се вгледа мрачно в него за момент. — Приличаш ми повече на подсмърчащ протестант. Казвам ти, млади човече, че подушвам протестантите от четиридесет мили.
— Тогава си позволявам да се учудя, че с такова развито обоняние не можете да подушите един католик на четири крачки от вас.
В галериите избухна смях, който бе потушен веднага от свирепия поглед на съдията и от виковете на съдебния пристав.
Лорд Джефрис се наведе още по-напред над масата. Вдигна деликатната си ръка, която се подаваше из букета дантели и стискаше все още носната кърпичка.
— Засега ще оставим настрана въпроса за твоята религия, приятелю — каза той. — Но забележи добре какво ти казвам. — Той започна да подчертава думите си със заплашително вдигнат показалец. — Знай, приятелю, че няма религия, която да оправдава лъжата. Ти притежаваш скъпоценна, безсмъртна душа и в света няма нищо, което да се равнява по стойност на нея. Помисли добре за това, че добрият бог на небето и земята, пред когото и ти, и ние, и всички хора ще застанем в последния ден на света, ще ти отмъсти за всяка лъжа, като те захвърли сред вечните пламъци на ада и те спусне в бездънен кладенец с кипяща сяра, ако се отклониш макар и малко от истината и не кажеш само истината. Казвам ти, че не можеш да се подиграваш с бога. В името на това те задължавам да говориш истината. Как стана така, че те хванаха с метежниците?