Когато изчерпа ругатните, баронът премина към оскърбления. Понеже според него господин Дьо Кюси се беше оказал недостоен за поста, който заемаше, господин Дьо Риварол пое отговорностите на този пост за времето, през което щеше да остане в Хаити, и в изпълнение на това си решение той започна своята дейност, като нареди да бъдат доведени войници от неговите кораби и сформира собствена стража в замъка на господин Дьо Кюси.
Тези му необмислени действия скоро докараха неприятности. На следващата сутрин Волверстон слезе на брега в живописното си облекло и с цветна кърпа на главата; един офицер от току-що свалените на брега френски войски му се подигра. Волверстон не беше свикнал на подигравки и отговори по същия начин на офицера, като прибави и лихва. Офицерът започна да обижда, а Волверстон с един удар го повали в безсъзнание. Случката веднага беше разправена на Риварол и още преди пладне по негова заповед арестуваха Волверстон и го затвориха в замъка.
Баронът едва беше седнал да обядва с господин Дьо Кюси, когато негърът, който им прислужваше, съобщи за идването на капитан Блъд. Господин Дьо Риварол твърде раздразнено му нареди да го покани. В стаята влезе един елегантен джентълмен, облечен грижливо по модата в богати черни дрехи, разкрасени със сребро; мургавото му лице с ярки черти беше гладко избръснато, а дългата му коса се спущаше на къдрици до яката от фина дантела. В дясната си ръка джентълменът държеше широкопола шапка с червено щраусово перо, а в лявата — абаносов бастун. Чорапите му бяха копринени, жартиерите се скриваха под снопчета панделки, а черните розетки на обувките му бяха изкусно обточени със злато.
В първия миг господин Дьо Риварол не можа да го познае, защото Блъд изглеждаше десет години по-млад от предишния ден. Но живите сини очи под равните черни вежди не можеха да бъдат забравени и те потвърдиха, че това е човекът, за когото бяха съобщили, още преди той да проговори. Възкръсналата гордост на капитан Блъд го караше да се постави на едно ниво с барона и да оповести това равенство чрез външния си вид.
— Идвам не навреме — каза той учтиво. — Приемете моите извинения. Но работата не търпи отлагане. Господин Дьо Кюси, става въпрос за капитан Волверстон от „Атропос“, когото сте арестували и затворили.
— Аз наредих той да бъде поставен под арест — заяви господин Дьо Риварол.
— Виж ти! А пък аз мислех, че господин Дьо Кюси е губернатор на Хаити!
— Докато аз съм тука, господине, аз представлявам върховната власт. Добре би било и вие да го разберете.
— Разбирам прекрасно това. Но предполагам, че не сте в течение на грешката, която е била сторена.
— Грешка ли казвате?
— Да, грешка. Всъщност употребявам тази дума от учтивост. Така ще се разберем по-бързо. Ще си спестим излишни спорове. Вашите хора, господин Дьо Риварол, са арестували невинен човек. Вместо френския офицер, който се е държал предизвикателно и нагло, те са арестували капитан Волверстон. Моля незабавно да бъде променено това положение в обратен смисъл.
Ястребовото лице на господин Дьо Риварол се покри със силна червенина. Тъмните му очи се разтвориха широко.
— Сър, вие… вие сте безочлив! Вашата безочливост е непоносима! — Обикновено баронът се владееше твърде добре, но сега беше така силно потресен, че дори започна да заеква.
— Господин барон, хабите думите си напразно. Ние се намираме в Новия свят. А това не е само название. Тук всичко е ново за човек, който е бил възпитан сред предразсъдъците на Стария свят. Може би все още не сте имали време да разберете всичко това, ето защо ви прощавам обидния епитет, който употребихте. Но справедливостта си е справедливост в Новия свят, както и в Стария, а несправедливостта не бива търпяна тука, както не я търпят и там. Справедливостта изисква освобождаването на моя офицер и ареста и наказанието на вашия. Тази справедливост ви моля най-покорно да осъществите.
— Най-покорно ли? — изръмжа презрително и гневно Дьо Риварол.
— Точно така, господине. Но в същото време ще припомня на господин барона, че моите хора са осемстотин души на брой, а вашите петстотин. Господин Дьо Кюси ще ви осведоми по отношение на интересния факт, че всеки пират в бой се равнява поне на трима редовни войници. За да спестим време и ненужни обиди, господине, ще бъда съвършено откровен с вас. Или капитан Волверстон ще бъде незабавно пуснат на свобода, или ние сами ще вземем необходимите мерки за неговото пускане на свобода. Последствията могат да бъдат ужасни. Но както благоволи господин баронът. Вие представлявате върховната власт. Вие трябва да изберете.