Към среда та на декември „Джъмейка мърчънт“ хвърли котва в Карлайлския залив и свали на брега четиридесет и двамата останали живи бунтовници.
Ако тези нещастници си бяха въобразявали, какъвто беше случаят с повечето от тях, че идват в някаква дива, нецивилизована страна, то първият поглед, който успяха да хвърлят върху гледката, докато ги прехвърляха от кораба в чакащите до него лодки, беше достатъчен да промени представите им. Те видяха един доста голям град, състоящ се от къщи с европейска архитектура, но лишен от обичайната суетня на европейските градове. Над червените покриви се издигаше камбанарията на църквата, а входът на широкия залив се пазеше от укрепление с подаващи се от бойниците му оръдия. На хълма над града се издигаше широката фасада на губернаторския дом. Този хълм беше ярко зелен, като някой английски хълм през април, а денят приличаше на априлските дни в Англия, защото сезонът на силните дъждове току-що бе приключил.
Върху широкия площад край брега, настлан с калдъръм, се бе строила местната милиция в червени униформи, за да ги посрещне. Привлечени от идването им, се бяха събрали много хора, които по дрехи и маниери се различаваха твърде малко от тълпите по пристанищата в родината им, само че тука имаше по-малко жени и повече негри.
За да огледа затворниците, строени върху вълнолома, дойде лично губернаторът Стид — нисък, пълен човек с червено лице, облечен в дрехи от синя тафта, отрупани с огромно количество златни нашивки; той накуцваше леко и се облягаше на здрав абаносов бастун. След него, в униформа на полковник от барбадоската милиция, се поклащаше висок, едър мъж, чиито глава и рамене се извишаваха над губернатора. На голямото му жълтеникаво лице бе изписан злобен израз. До него, в контраст с грубата му фигура, вървеше с грация стройна млада дама, облечена в елегантен костюм за езда. Периферията на сивата широкопола шапка, украсена с червени щраусови пера, засенчваше нейното овално, деликатно бяло лице, върху което климатът на Тропика на рака не бе оставил никакви следи. Къдри червеникавокафява коса се спущаха до рамената. Кафявите й очи, доста раздалечени едно от друго, гледаха непресторено. В момента присъщото на младата й уста закачливо изражение бе заменено със състрадание.
Питър Блъд се усети, че се взира изумено в очарователното лице на тази девойка, чието място явно не беше сред подобно обкръжение, откри, че отвръщат на втренчения му поглед, и се раздвижи смутено. Той си даде сметка каква печална фигура представлява. Немит, с мазна, сплъстена коса, обрасъл с черна брада, с блестящ едно време черен костюм, който се бе превърнал в парцали и би обезобразил дори някое плашило, той съвсем не подхождаше за погледа на такива красиви очи. Въпреки това те продължиха да го наблюдават с почти детско учудване и съжаление. Притежателката им протегна ръка и докосна червения ръкав на своя придружител, при което мъжът се извърна към нея с недоволно ръмжене.
Тя му говореше разгорещено и го гледаше в лицето, но полковникът я слушаше с раздвоено внимание. Неговите малки, блестящи очи, разположени близо до месестия нос, се бяха впили в русия здравеняк Пит, който стоеше до Блъд.
Губернаторът също се беше спрял и в момента малката група от трима души разговаряше оживено. Питър не можа да чуе какво каза момичето, защото то понижи глас, но губернаторът не приказваше нито ниско, нито неразбираемо, гласът му се чуваше надалеч и понеже се смяташе за духовит, искаше всички да го чуят:
— Но, драги мой полковник Бишоп, вие имате право пръв да направите избор от този красив букет, и то по цени, които сам определите. След това ще продадем останалите на търг.
Полковник Бишоп кимна в знак на съгласие и повиши глас:
— Ваше превъзходителство е много добър. Но честна дума, те са толкова слаби, че няма да свършат много работа на плантацията.
Блестящите очички ги огледаха отново и презрението към затворниците усили злобния израз на лицето му. Сякаш им се сърдеше, че не са в по-добро състояние. След това повика при себе си капитана на „Джъмейка мърчънт“ и в течение на няколко минути двамата разгледаха списъка, който последният бе извадил по молба на полковника.
Скоро Бишоп бутна списъка настрана и се приближи към осъдените бунтовници, като ги оглеждаше внимателно и облизваше устни. Спря се пред младия моряк от Съмърсетшир и се вгледа в него. Опипа мускулите му и го накара да отвори уста, за да му види зъбите. Облиза отново устни и кимна.