Благодарност се съдържаше в думите, но не и в гласа. Дали й се подиграва? Тя го погледна с искрен питащ поглед, който би смутил друг на негово място.
Но той разбра погледа й като въпрос и веднага отговори:
— Ако ме беше купил друг плантатор — обясни той, — твърде вероятно би било фактите за моите блестящи способности да не излязат никога наяве и в този момент щях да сека дърва или да ровя земята като нещастниците, които бяха докарани заедно с мене.
— А защо на мене благодарите за това? Вас ви купи моят чичо.
— Но той нямаше да го стори, ако не го бяхте уговорили. Видях интереса, който проявихте. Тогава аз бях възмутен от това.
— Възмутен? — В момчешкия й глас зазвуча предизвикателство.
— Не ми липсва опит в живота, но да бъда продаван и купуван, беше ново явление за мен. Едва ли може да се очаква, че ще бъда склонен към добри чувства по отношение на купувача си.
— Ако съм уговаряла чичо си да ви купи, то е било от състрадание към вас. — В гласа й имаше лека строга нотка — порицаваше го заради смесицата от дързост и присмех, която сякаш нарочно вмъкваше в разговора.
Тя продължи обяснението:
— Може би моят чичо ви се вижда корав човек. Такъв е без съмнение. Всички плантатори са корави хора. Предполагам, че това е резултат на живота, който водят. Но тука има други, които са много по-лоши. Например мистър Крабстон от Спейтстаун. Той беше на пристана и чакаше да купи, каквото остане от чичо ми. Ако бяхте попаднали в неговите ръце… Ужасен човек. Затова постъпих по този начин.
Блъд беше леко смутен.
— Този интерес към един непознат… — започна той. Но след това промени насоката на мисълта си. — Но там имаше и други, които заслужаваха състрадание.
— Вие не бяхте като другите.
— Наистина не съм като другите — каза той.
— О! — Тя се вгледа втренчено в него и застана нащрек. — Имате добро мнение за себе си.
— Точно обратното. Другите са достойни въстаници. А аз не съм. В това се състои разликата. Нямах достатъчно ум, за да разбера, че Англия се нуждае от пречистване. Задоволявах се с лекарската си практика в Бриджуотър, а по-добрите от мен проливаха кръвта си, за да изгонят мръсния тиранин и неговите придворни мерзавци.
— Сър — спря го тя, — струва ми се, че говорите като изменник.
— Надявам се, че съм се изразил достатъчно ясно — каза той.
— Тука има хора, които ще наредят да ви бият с камшик, ако ви чуят какво говорите.
— Губернаторът няма да разреши такова нещо. Той страда от подагра, а жена му от мигрена.
— На това ли разчитате? — Тя не скри презрението си.
— Предполагам, че никога не сте страдали от подагра или от мигрена — каза той.
Девойката отметна нетърпеливо глава и се загледа за момент в морето. Погледна го ненадейно; веждите й бяха сключени.
— Щом не сте бунтовник, как се озовахте тука? Блъд разбра от какво се опасява и се засмя.
— Това е дълга история наистина — каза той.
— И може би от такъв род, че бихте предпочели да не я разправяте?
Тогава той й разказа накратко своята история.
— Боже мой! Каква подлост! — извика тя, когато свърши.
— О, Англия под височайшето владичество на крал Джеймз е чудесна страна! Няма нужда да ми съчувствувате повече. Като взема предвид всичко, трябва да кажа, че предпочитам Барбадос пред Англия. Тук човек може поне да вярва в бога.
Докато говореше, той погледна най-напред вдясно, след това вляво, от далечната сянка на планината Хилбей до безграничния океан, изпълнен с подгонени от вятъра вълни. Замисли се, сякаш красивата гледка го бе накарала да осъзнае собствената си незначителност и дребността на своите нещастия.
— Нима другаде това е толкова трудно? — попита тя със сериозен глас.
— Хората го правят трудно.
— Разбирам. — Тя се позасмя и на него му се стори, че долавя печална нотка в гласа й. — Никога не съм смятала Барбадос за земен рай — призна тя. — Но не се съмнявам, че вие познавате света по-добре от мене.
Докосна до коня нагайката със сребърна дръжка.
— Радвам се, че нещастната ви съдба е облекчена.
Той се поклони и тя отмина. Негрите скочиха и се втурнаха след нея.
Питър Блъд остана известно време да стои там, където го остави Арабела, като оглеждаше осветените от слънцето води на Карлайлския залив и корабите сред този огромен пристан, над които шумно се виеха множество чайки.
„Гледката е много красива — помисли си той, — но все пак всичко това представлява затвор.“ И когато каза, че го предпочита пред Англия, той се бе увлякъл в напълно разбираемото самохвалство да подценява нещастията си.