Един ден, било случайно или нарочно, Питър Блъд дойде на пристана половин час по-рано от обикновено и срещна мис Бишоп точно когато излизаше от бараката. Той свали шапка и се отстрани, за да й даде път. Тя отмина с вирната брадичка, без да го погледне.
— Мис Арабела — каза той умолително.
Тя сякаш едва тогава го забеляза и го изгледа изпитателно, с лека подигравка.
— Ха! — каза тя. — Ето го благовъзпитания джентълмен! Питър въздъхна.
— Никога ли няма да ми простите? Най-смирено моля за прошка!
— Какво снизхождение!
— Жестоко е да ми се подигравате — каза той и възприе тон на привидно смирение. — Аз съм роб. А пък вие може да се разболеете някой ден.
— Е, и какво от това?
— Ще бъде унизително да пратите за мен, ако сега се отнасяте като неприятел.
— Вие не сте единственият лекар в Бриджтаун.
— Но аз съм най-безопасният.
Тя ненадейно се усъмни в него, разбра, че си позволява да й се подиграва и че се е поддала до известна степен на подигравките му. Застана нащрек и го огледа отново.
— Струва ми се, че се държите твърде свободно — упрекна го тя.
— Това влиза в правата на лекаря.
— Аз не съм ваша пациентка. Запомнете го, моля, за в бъдеще. Тя беше безспорно силно разгневена и след тази реплика си тръгна.
Блъд дълго гледа след нея.
— Ето ти на, дали тя е зла, или аз съм глупак, или пък и двете неща са верни? — попита той синия небесен свод и влезе в бараката.
Бе отредено тази сутрин да бъде изпълнена с вълнения. Когато след около един час напусна бараката, към него се присъедини Уекър, по-младият от двамата лекари. Такова нещо представляваше рядко снизхождение и не се бе случвало дотогава, защото двамата лекари му бяха отправяли от време на време само по някой сух поздрав.
— Ако отивате към къщата на полковник Бишоп, ще ви придружа малко, доктор Блъд — каза той.
Докторът беше на около четиридесет и пет години, нисък, набит, с увиснали бузи и сини очи с остър поглед.
Питър Блъд остана изумен, но не го показа.
— Отивам в резиденцията на губернатора. — отвърна той.
— А! Наистина! При жената на губернатора! — Уекър се засмя многозначително.
Питър Блъд не разбра точното значение на усмивката му.
— Чувам, че тя ви отнема много време. Младост и красив външен вид, доктор Блъд! Младост и красив външен вид! В нашата професия тези неща представляват неоценими предимства, особено когато става въпрос за дами.
Питър се вгледа в него.
— Ако искате да кажете това, което ми се струва, че имате предвид, по-добре го кажете направо на губернатора Стид. Може да му хареса.
— Не ме разбрахте.
— Надявам се, че е така.
— Не се горещете. — Доктор Уекър хвана Питър под ръка. — Искам да бъдем приятели, да ви направя една услуга. Слушайте — гласът му неволно се понижи, — робството трябва да е твърде неприятно за такъв талантлив човек като вас.
— Каква интуиция! — извика язвително мистър Блъд. Но докторът прие думите му дословно.
— Съвсем не съм глупав, драги колега. Познавам добре хората и мога да кажа дори какво мислите.
— Ако отгатнете какво мисля, ще ме убедите напълно в тези си възможности. — забеляза Блъд.
Доктор Уекър се приближи още повече до него. Вървяха по пристана. Той снижи гласа си до шепот. Сините му очи се загледаха в мургавото, язвително лице на Питър Блъд, който беше една глава по-висок от него.
— Колко често съм ви виждал да се вглеждате в морето с душа, отразена в погледа! Та аз ли не знам какво мислите? Ако можете да избягате от робство, ще можете да упражнявате професията, която красите със своите способности, съвсем свободно и за собствена изгода. Светът е широк. Има много нации освен Англия, където човек с вашите способности ще бъде посрещнат добре. Освен английските колонии съществуват и много други. — Той започна да говори съвсем тихо и гласът му се превърна в едва доловим шепот, макар наоколо да нямаше никой. — Холандската колония Кюрасао не е толкова далече. По това време на годината съвсем безопасно може да се предприеме подобно пътешествие и с лек плавателен съд. А Кюрасао е само стъпало към широкия свят, който ще отвори вратите си за вас, веднъж само да се освободите от робство.
Доктор Уекър спря. Беше блед и задъхан. Но острият поглед на сините му очи продължаваше да изучава невъзмутимото изражение на своя спътник.
— Е? — попита той след известно време. — Какво ще кажете? Блъд не отговори веднага. В главата му цареше хаос и той се опитваше да подреди мислите си, за да може правилно да прецени вълнуващото предложение. Започна отговора си с това, с което друг на негово място би завършил.