— Пст! Съвземи се! Съвземи се! — скара му се шепнешком Блъд, разтревожен от риданията на младежа. Той отиде до Пит и сложи ръка на рамото му. — Съвземи се, за бога! Ако ни чуят, ще ни напердашат и двамата с камшици.
Между привилегиите, с които Блъд се ползуваше, беше и това, да има самостоятелна колиба. Сега се намираха двамата сами в неговата колиба. Но тя беше построена от клони, измазана с тънък пласт пръст, а вратата й се състоеше от бамбукови пръчки, през които се чуваше много лесно. Въпреки че оградата беше затворена за през нощта и всички вътре в нея спяха дълбоко — минаваше полунощ, — можеше случайно да мине някой от надзирателите, а звукът от гласовете щеше да доведе до разкриването им. Пит разбра и сподави изблика си на чувства.
След това седнаха близо един до друг и говориха с шепнене в течение на повече от час; през цялото това време притъпената способност за мислене на Пит се заостряше върху точилото на надеждата. Щеше да се наложи да привлекат още някого в тяхното начинание, поне шест души, по възможност десетина, но не повече. Трябваше да изберат най-добрите от двадесетината оцелели привърженици на Монмът, които бе купил полковник Бишоп. Бяха за предпочитане хора, които разбират от мореплаване. Но сред тази група имаше само двама такива, а и техните познания не бяха много пълни. Това бяха Хагторп, джентълмен, служил в кралската марина, и Николас Дайк, бивш старшина от времето на покойния крал. Имаше и един друг, който е бил артилерист, на име Огл.
Преди да се разделят, се разбраха, че Пит ще започне с тези трима, а след това ще се опита да завербува още шест-осем души. Трябваше да внимава много, преди да разкрие проекта на някого, и дори да не разкрива нищо напълно, та да не подложи на опасност от провал плановете им, които тепърва трябваше да бъдат разработени в подробности. Тъй като работеше на плантацията заедно с другите роби, Пит щеше да има възможност да поговори с тях.
— Предпазливост преди всичко — посъветва го на раздяла Блъд. — „Който върви бавно, стига бързо“, казват италианците. И помни, че ако се издадеш, погубваш всички ни, защото ти си единственият навигатор между нас и без тебе не може да се осъществи бягството.
Пит го увери, че може да бъде спокоен, промъкна се обратно в колибата си и легна на сламената постеля.
Когато на другата сутрин Блъд отиде на пристана, той завари доктор Уекър в много добро настроение. Докторът бе обмислил през нощта въпроса за бягството и бе готов да даде на Блъд тридесет лири за покупка на лодка, с която да напусне колонията. Блъд му благодари, както подобава, без да се издаде, че вижда съвсем ясно истинските причини на тази щедрост.
— Само че аз нямам нужда от пари — каза той, — а от лодка. Кой ще ми продаде лодка и да си навлече наказанията, изброени в прокламацията на губернатора Стид? Предполагам, че сте я чели?
Грубото лице на доктор Уекър потъмня. Той поглади замислено брадичката си.
— Четох я… да. И не смея да ви доставя лодка. Ще се разбере. Няма начин да не се разбере. А наказанието е глоба от двеста фунта и затвор. Такова нещо ще ме разори. Нали разбирате?
Надеждата, която гореше в душата на Блъд, започна да гасне. Върху лицето му падна сянка на отчаяние.
— Но в такъв случай… — запъна се той — нищо не може да се направи.
— О, не, съвсем не. Положението не е толкова отчайващо. — Доктор Уекър се усмихна леко през стиснатите си устни. — Помислил съм и за това. Трябва да се погрижите човекът, който ще купи лодката, да дойде с вас — така че тук да не остане никой, който впоследствие да отговаря.
— Но кой е този, който ще дойде с мен, извън хората в моето положение? А и те не могат да сторят това, което аз не мога.
— На острова освен роби има и други принудително задържани. Има няколко души, които се намират тука заради дългове и биха били доволни да разперят криле. Има например един корабен дърводелец, Нътол, за когото съвсем случайно знам, че би приел с радост подобна възможност.
— Но нали ще го питат откъде той, длъжникът, е намерил пари, за да купи лодка.
— Вярно е, че ще го питат. Но ако постъпите умело, ще сте заминали, преди да има на кого да задават въпроси.
Блъд кимна с глава, докторът го хвана за ръкава и му изложи своя план.
— Ще ви дам парите веднага. Щом ги получите, ще забравите, че аз съм ви ги дал. Вие имате приятели и роднини в Англия, които са ви ги изпратили по един от вашите пациенти в Бриджтаун. Като почтен човек вие не можете да кажете името му, за да не му причините неприятности. Това ще разправяте, ако случайно ви запитат.
Докторът спря и се вгледа настойчиво в Блъд. Той кимна с глава в знак на съгласие. Докторът въздъхна облекчено и продължи: