Нътол грабна шапката си и хукна да търси Питър Блъд. Но къде да го намери? Той вървеше безцелно по неравните, непавирани улици и запита един-двама души дали не са виждали доктор Блъд. Преструваше се, че не му е добре, а видът му потвърждаваше лъжата. Никой не можа да го осведоми. Блъд не му беше казал за участието на Уекър в тяхното начинание и в незнанието си той отмина вратата на единствения човек на остров Барбадос, който би му помогнал с удоволствие да се избави от трудното положение.
Накрая реши да отиде до плантацията на полковник Бишоп. Може би Блъд щеше да е там. Ако го нямаше, Нътол щеше да намери Пит и да му каже какво да предаде на доктора. Познаваше Пит и знаеше за участието му в плановете за бягство. Ще търси Блъд под претекст, че се нуждае от лекарска помощ.
По същото време, по което той започна да се изкачва по северните склонове, без да обръща внимание на непоносимата горещина, Блъд напусна най-после къщата на губернатора, след като бе облекчил значително болките му и му разрешиха да си отиде. Беше на кон и щеше да стигне до селцето преди Нътол, но се забави неочаквано по пътя и по този начин не можаха да бъдат избягнати редица нещастни събития. Неочакваното забавяне бе причинено от мис Арабела Бишоп.
Срещнаха се при портата на потъналата в зеленина градина, сред която се намираше къщата на губернатора. Мис Бишоп яздеше, когато видя Питър Блъд, също качен на кон, и се загледа в него. Така се случи, че той бе в повишено настроение. Положението на губернатора се бе подобрило значително и Блъд отново можеше да се движи свободно, а това беше достатъчно, за да разпръсне обзелото го през последните дванадесет часа отчаяние. При този отскок живакът на неговото настроение се бе покачил много по-високо, отколкото бе оправдано от наличните обстоятелства. Беше склонен да гледа оптимистично на всичко. Проваленото през миналата нощ начинание тази нощ нямаше да се провали. А какво представляваше всъщност един ден? Канцеларията на губернатора можеше да създаде някои неприятности, но поне в течение на следващите двадесет и четири часа неприятностите нямаше да бъдат сериозни, а до това време те щяха да бъдат много далече.
Тази негова весела самоувереност представляваше първата причина за нещастието. Втората причина беше, че доброто му настроение се споделяше от мис Бишоп и че тя не му се сърдеше. Тези две неща се обединиха и доведоха до забавяне с много печални последствия.
— Добро утро, сър — обади му се тя весело. — Не съм ви виждала близо цял месец.
— Точно двадесет и един дена до този час — каза той. — Броил съм ги.
— Уверявам ви, започнах да мисля, че сте умрял.
— Трябва да ви благодаря за венеца.
— За какъв венец?
— Венеца за моя гроб — обясни той.
— Трябва ли винаги да се шегувате? — запита го тя замислено, като се загледа сериозно в него и си спомни, че именно тази му склонност да се шегува бе предизвикала нейното възмущение при последната им среща.
— Човек трябва понякога да се надсмива над себе си, защото в противен случай ще полудее — каза той. — Малко хора го разбират. Затова има толкова луди по света.
— Можете да се надсмивате над себе си колкото си искате. Но понякога ми се струва, че се надсмивате над мене, а това не е никак учтиво.
— В такъв случай грешите. Аз се надсмивам само над комичното, а вие не сте никак комична.
— А каква съм тогава? — попита го тя и се засмя.
За момент Блъд се замисли за нея — толкова красива и свежа наглед, толкова женствена и в същото време така откровена и невъзмутима.
— Вие сте племенница на човека, който ме притежава като роб — каза той меко, толкова меко, че тя бе окуражена да настоява.
— Не, сър, така само се изплъзвате. Тази сутрин трябва да ми отговорите истината.
— Истината ли? Трудно е въобще да ви отговоря, а камо ли да ви кажа истината! Е, добре, ще кажа, че е щастлив този, който може да разчита на вашето приятелство. — Мислеше да каже още нещо, но се сдържа.